Родителите трябва да се откажат от убеждението, че образованието е невъзможно без наказание.
Наказанието – както физическо, така и емоционално – е неефективен метод за въздействие на родителя, тъй като не води до промяна в поведението на детето. Освен това, те разрушават доверието в родителите, без което щастливото детство е невъзможно. Психологът Александра Анкина говори за това в ексклузивен коментар за 5-tv.ru.
Според нея в културата ни е вкоренено убеждението, че без наказание е невъзможно да се отгледа дете. Това обаче не е така: наказанията могат да повлияят на детето и да променят поведението му само за кратко време.
Ако наказанията работеха, тогава кратък период от използването им би довел до резултати. Но поведението на детето се повтаря. Това води до факта, че то се научава да избягва наказанието, да хитрува, да лъже, да се зимъква. На свой ред родителите трябва да измислят все по-тежки форми на наказание, тъй като това, което работи с дете на пет години, няма да работи на десет и петнадесет. Оказва се, че няма смисъл от наказание. Те влияят на детето за момента.
В същото време, подчерта тя, наказанията имат много негативни последици за възпитанието на детето. На първо място, те му показват пример за използване на сила, тоест засилват неговата агресия. Детето започва да разбира, че може да обиди и по-слабите – животни , по-малки деца. И в зряла възраст това може да прерасне в побой над жена му, ако говорим за момче, отбеляза Анкина.
Освен това, според нея наказанието засилва егоцентризма на детето. Когато родителите му му кажат да отиде и да помисли за поведението си, в този момент той мисли за всичко, но не и за лошото си поведение. По правило в такива моменти той търси виновните, оплаква се на себе си какви лоши родители има и мисли как да избегне наказанието следващия път.
И накрая, все по-изтънчен подход се изисква от самите родители, подчерта специалистът. Това означава, че майките и бащите все повече развалят връзката с детето, защото между тях няма доверие.
Много проучвания показват, че децата, които са били наказвани в детството, използват едни и същи модели на поведение през целия си живот. Те търсят одобрение от други възрастни, не разбират собствените си желания, постоянно се страхуват да не направят нещо нередно, не са уверени в себе си и в резултат на това са много по-малко успешни.
Вместо наказания тя препоръча на родителите да изградят отношения на доверие с детето си. Тогава то самото ще се стреми да прави най-доброто за своите майки и татковци и ще ги възприема като авторитет за себе си.