Как родителите, без да се усетят, нахлуват в личното пространство на детето, какъв е рискът от това поведение? Всеки човек има нужда от лично пространство. Това му позволява да се чувства независим, свободен, защитен. Такива граници започват да се формират от ранна детска възраст и се превръщат във важен компонент на личността.
Ако си представим, че човек е държава, неговите лични граници придобиват специален смисъл. Без усещане за такива лични граници е трудно да се чувстваш независим, свободен и щастлив. Човекът вече не може да контролира живота си. Как се проявява? Той не прави каквото иска, а се подчинява на желанията на другите. И това е изпълнено с най-печалните последици.
Нарушаване на личното пространство на детето
Важно е човек да се научи възможно най-рано да защитава личното си пространство и да не навлиза в чуждото. Това е доста трудно да се направите в отношенията с децата. Принудени сме да балансираме между абсолютно приемане и думата „не“, между желанието да се спасим от трудностите и свободата на избор.
Ето 5 ситуации – 5 вида лично пространство, най-често нарушавано от добронамерените родители.
- От детето се изисква да си изяде всичко в чинията
Когато насила храним детето си или го принуждаваме да изяде всичко, това е истинско нахлуване във физическите му граници. Така подсъзнателно му предаваме, че не трябва да се доверява на телесните сигнали (глад, ситост), а на външен наблюдател (майка, баба), който знае всичко по-добре.
Това нарушение на границите е свързано с телесни усещания.
Други примери за физически нарушения на личното пространство:
- Принуждават дететп да си ляга, когато то не иска.
- Ровят в нещата на детето, четат лични съобщения, контролират телефона.
- Всяко физическо наказание.
- Насила записват детето на извънучилищни занятия
Всеки от нас има право на собствените си интереси и хобита. Това е вид лично пространство, затворено от интелектуални граници.
Ако мама и татко след детска градина / училище запишата сина или дъщеря си на английски, рисуване, шах, без самите деца да го желаят, те нахлуват в личното му пространство.
Да, добре е да се развива, но вероятните щети са по-големи и енергията може да се разпилее.
Интелектуалните граници са засегнати:
- Когато на детето не е позволено да изрази собственото си мнение.
- Думите му са обект на подигравки и критики.
- Принудено е да чете книги, които не са му интересни.
3. На детето не е позволено да плаче
Случва се мама и татко да забраняват на детето си да плаче или да се ядосва, да се смее, да бъде тъжно – да изразява различни емоции. Така се днарушават емоционалните граници.
Когато детето е таи гнева вътре в себе си или се преструва, че не е обидено, това не означава, че не изпитва негативни чувства. Просто емоциите са скрити и някой ден те ще бъдат освободени в изкривена форма като неразумни капризи, раздразнителност към родителите, болест.
Родителите не трябва да кара децата да потискат емоциите, а напротив, да ги учат да ги изразяват правилно.
Следните максими нарушават емоционалните граници:
- „Момчето е срамно да плаче.“
- „Едно момиче трябва да бъде скромно.“
- „Грозно е да се сърдиш.“
4. Крадат свободното време от детето
Полезно е да научите детето да помага в къщи. Но отговорностите трябва да бъдат времево регламентирани. В противен случай има нарушаване на времевите граници.
Времето е незаменимо. С уважителното отношение към времето на детето, родителите ще го подготвят да не го губи в бъдеще.
И когато започнат да го притесняват с празни приказки, той ще ги прекъсне и ще каже: „не“.
5. Упрекват детето, че не дели с останалите своя собственост
„Трябва да дели с приятелите“ – чуваме доста често и това е нарушение на материалните граници (защита на личната собственост). Детето вече има имущество. То има пълно право да не споделя лаптопа си. Или да го подари на някой друг.
От друга страна, детето ясно ще научи какво е „мое“ и кое е „чуждо“. По този начин то няма да поиска това, което не му принадлежи.
Формиране на лични граници у детето
Физическите граници са първите, които се формират у детето. Когато се роди, то става независимо от майка си, но границите все още са размити.
Кърмачето няма лични граници, така че родителите трябва да решават всичко за него. Но бебето се научава да пълзи, да ходи – личните му граници стават по-очевидни. И зависи от чувствителността на мама и татко дали те ще се развият или изкривят, превръщайки се с времето в протести или послушание.
Колкото по-голямо е детето, толкова повече физическите му граници се отдалечават от родителите. Отвъд физическите се изграждат и разширяват други лични граници. И това е нормален, естествен път към независим и свободен живот.