Много родители смятат, че всяко провинение на детето трябва да бъде наказано. Но има много случаи, когато въпреки всичко не трябва да се вземат сериозни мерки.
Може би най-яркият пример е следният: детето е признало за извършеното деяние.
Ако едно дете честно каже, че е получило лоша оценка, счупило е смартфона си или е развалило нещо на някой друг, не му се карайте и не го наказвайте.
Защо не можете да наказвате дете, което казва истината
Ако накажете дете, след като е признало грешка или някаква глупост, тогава детето очевидно ще стигне до погрешно заключение. То ще реши, че казването на истината е безсмислено: „Това по никакъв начин няма да ме спаси от наказание.“
В резултат на това момчето или момичето ще крият неприятните факти от родителите си и до последния момент ще отричат, че са направили нещо нередно.
Но за мама и татко ще бъде много по-лесно, ако детето веднага проговори за трудните ситуации, в които попада. Действайте по такъв начин, че детето да не се страхува да признае лошите дела и да разбере следното: „По-добре е веднага да кажете истината на родителите си, отколкото да я скриете.“
Но ако очевидно непослушно дете се опита да излъже и да прехвърли вината върху други хора, тогава трябва да вземете мерки. Но стъпвайте внимателно. Никакво физическо наказание!