В допълнение към обективните фактори, дължащи се на вътреутробното развитие, раждането, физическото състояние на детето през първата година от живота, има и неблагоприятна социална среда, която допринася за интензификацията на психосоматичните заболявания. Както и специален стил на родителство, който допринася за проявата на психосоматични заболявания или симптоми, пише Econet.ru.
Фактори, допринасящи за засилване на психосоматичните заболявания
Нека започнем с природата и личността на родителите. Акцентуация при родителите, емоционално лабилен тип, демонстративни (истерични), психостенични характеристики и характеристики на чувствителния (чувствителен) тип.
Нарушаване на стила на родителство по вид : снизходителен или доминиращ, поради образователната несигурност на родителите и страх от загуба на дете. Липсата на единен подход към образованието, създаването на едностранна афективна привързаност
Пример: когато има обсъждане на болестта, майката е емоционално ангажирана. Веднага щом детето заговори за нещо, което не е свързано с болестта, участието на майката изчезва. Ражда се съобщение (несъзнателно): „Приемат ме само когато съм болен“.
Развод на родителите, невъзможност за справяне със социалната тежест. Мама има висока социална летва – социално одобрено поведение.
Една от причините за алекситимия (и в резултат на това заболеваемостта на детето) е свръхзащитната позиция на майката, която не позволява прояви на раздразнение при детето.
В семейството има забрана за изразяване на емоции, особено отрицателни. Забрана за открито обсъждане на сложности и проблеми, съвместно търсене на решения. Обикновено, ако има трудности, те използват социално одобрени решения, култа към външното благополучие. Когато бебето проявява агресия, те му казват: „Мълчи, какво ще кажат хората“ …, „Срамувам се от теб, спри …“, „Не се опозорявай …“.
Когато самите родители лошо изразяват и интегрират емоциите си, детето не се научава да разпознава и разграничава това, което чувства. И в резултат на това не знае какво да прави с него. Например, една жена чака съпруга си от работа: тя изпитва безпокойство, нервност. Когато той пристига, тя казва: „Какво, не можа да дойдеш по-рано, кръвното ми се вдигна!“. Това е соматичният аргумент, който се използва.
Амбивалентно родителско поведение . Майката казва: „Обичам те“, но в същото време има смръщени вежди и строг глас – противоречие във вербалната и невербалната информация