Тийнейджърската възраст е най-трудният период в отношенията между растящите деца и родителите им. Често възникват конфликти и недоразумения, които могат да провокират охлаждане, загуба на доверие и контакт в продължение на много години. Психолозите са уверени, че времето на тийнейджърския бунт ще протече по-спокойно, ако семейството го преодолее заедно.
В определен период детето се променя пред очите ни, превръща се от послушно малко дете в бунтар, който протестира срещу исканията на възрастните. За да се спре ескалирането на конфликта, е важно родителите да разберат причината за това поведение. Грижовното отношение и любовта ще подкрепят тийнейджъра, ще се превърнат в основата за близки отношения в бъдеще.
Психоемоционалната люлка в поведението на тийнейджъра
Психолозите наричат трудния период от 11 до 15 години като преходен. По възраст тийнейджърът вече не е малко дете, което изисква постоянни родителски грижи. Но той все още няма достатъчно житейски опит, за да общува с възрастните наравно, да взима важни решения сам. Изглежда, че стои на един своеобразен мост между два важни етапа от живота си.
Този период се характеризира с психоемоционална люлка и нестабилност в характера и мислите на тийнейджъра. Настроението и желанията му се променят драстично, а поведението му става непредсказуемо дори за близките хора. Той реагира нестандартно на прости ситуации или коментари, постоянно се колебае и се съмнява при взимането на решения.
Психоемоционалната люлка се характеризира с:
- Срамежливостта се заменя с непонятна студенина по отношение на роднините, която граничи с грубостта.
- Енергичната дейност отстъпва на дни на пълна апатия, когато детето губи интерес към любимите си занимания.
- Повишената нужда от комуникация прераства в отказ за контакт със семейството, приятелите и се появява изолация. Тийнейджърът често остава сам с мислите си в собствената си стая.
- Свръх самоувереността може бързо да изчезне. На нейно място идват срамежливост, силна уязвимост и остра реакция на думите на родители и учители.
- Периодите на топла комуникация, нуждата от привързаност се променят до показна студенина, отчуждение и безразличие към семейните проблеми.
- Психолозите смятат, че такива колебания или люлки са естествени за преходния период. Те създават впечатлението, че тийнейджърът се бунтува. Всъщност драстичните промени са част от еманципацията, търсенето на собствено място в живота. Ако възрастните се отнасят с разбиране и търпение, скоро ще приключи трудния момент без последствия за страните.
Как да говорим с тийнейджър: съвети за родителите
Тийнейджърският бунт представлява вид сигнали, които зрялото дете изпраща на семейството си. Това е опит да привлече вниманието към проблемите си, да разбере, че все още е обичан и уважаван. Ако пренебрегнете проблема, изчакайте тийнейджърският бунт да отмине сам, тийнейджърът може да изпадне в депресия.
Психолозите дават съвети как да действате и да общувате по време на тийнейджърски бунт:
- Спрете да натискате детето, опитайте се да говорите с разбиране и заинтересованост. Не говорете за сериозни теми в движение, не забравяйте да отделите време за пълноценна комуникация в поверителна атмосфера.
- Не отговаряйте на наглостта и грубостта, останете спокойни и сдържани. Ето как давате пример и печелите уважение.
- Обяснете на детето си, че не нахалното поведение помага да се повиши авторитета в очите на другите, а интелигентността, знанията и остроумието.
- Острата изолация понякога крие проблеми в живота на тийнейджъра. Опитайте се внимателно да разберете причината и да предложите помощ и подкрепа.
- Научете се да слушате детето си без преценка, подсказки или опити да вмъкнете свои коментари. Оставете го да говори, без да се страхува, че ще бъде осъден или неразбран.
- Тийнейджърският бунт е голямо изпитание за родителите. Важно е да не го оставяте на самотек, тихо и нежно насочвайте емоциите и действията на детето в правилната посока. Необходимо е да се разпознае личността при растящото дете, да се подкрепи когато търси себе си, да не се налага опит, позволяващ на децата да правят грешки.