В света на съвременното родителство има много методи и школи на мисълта, които обещават да ви превърнат в супер родител.
Ерик Берн, известен психиатър и автор на книгата „Хората, които играят игри“, въвежда понятието „възрастен – възрастен“ в психологията. Той твърди, че като възрастни ние сме способни на градивна комуникация и именно този тип комуникация трябва да бъде основата в отношенията ни с децата ни. Каква е тази концепция?
Откритост и отношение Възрастен – Възрастен
Откритостта е разбирането, че вашите деца са индивидуалности, всяко със собствени чувства, мисли и нужди. Вашата работа като родител е да ги приемете такива, каквито са, а не да се стремите да създавате по-млади копия на себе си. Подхождайки към родителството с отворен ум, вие създавате атмосфера, в която детето ви може да ви разкаже за своите радости, тревоги и скърби. Така се изгражда мост на емоционална комуникация.
Позицията „възрастен-възрастен“ включва разбирането, че както детето, така и вие самите сте възрастни с еднакво право на своите чувства и мнения. Вашата роля е да бъдете опора, водач, източник на опит, но в същото време трябва да уважавате както чувствата, така и гледната точка на детето. Това създава атмосфера на взаимно уважение и доверие.
Значението на емоционалната комуникация
Емоционалното общуване с детето е нещо повече от просто говорене. Това е разбиране и зачитане на чувствата му.
Няма нищо по-важно от това да кажете на детето си, че чувствата му имат значение. Когато детето почувства, че емоциите му са важни и ще бъдат чути, то развива емоционална интелигентност – способността да управлява собствените си емоции и да разбира емоциите на другите.
Приемане и безусловна любов
Ключов аспект на успешното родителство е да приемете детето си такова, каквото е, а не такова, каквото бихте искали да бъде. Има моменти, когато родителите смятат, че показват любовта си, като глезят детето си с всичко, което поиска. Това обаче не винаги е проява на любов.
Безусловната любов е, когато детето знае, че винаги ще го подкрепите, дори и да прави грешки.
Строгост в обучението
На пръв поглед строгостта и емоционалното общуване може да изглеждат несъвместими. Но е важно да разберете, че строгостта не означава липса на емоции и комуникация. Това означава поставяне на граници и правила, които са необходими за здравословното развитие на детето.
Емоционалната комуникация помага да се обясни значението на тези правила и граници. Детето вижда, че те не са наложени свише, а се основават на грижата за него.
Всепозволеност или любов
Понякога родителите погрешно вярват, че да обичаш детето означава да му дадеш всичко, което иска. Това погрешно схващане води до всепозволеност и в крайна сметка до недисциплинирани, нещастни деца.
Родителски грешки: проекция на собствените желания върху децата
Една от често срещаните грешки при отглеждането на деца е проекцията върху тях на собствените неосъществени желания и амбиции.
Психологът Алфред Адлер допринесе за изследването на този проблем. Той отбеляза, че родителите понякога се стремят да осъществят несбъднатите си мечти чрез децата си.
Например, ако една майка винаги е мечтала да стане успешна музикантка, тя може да се опита упорито да научи детето си да свири на инструмент, без да се съобразява, че детето може да има съвсем различни интереси. Защо това е важно?
Психолозите смятат, че децата, които растат под натиска на родителските очаквания и наложени цели, могат да изпитват вътрешен конфликт и страх от провал. Това може да доведе до чувство на неадекватност и дори отчуждение на порасналото дете от родителите му в бъдеще.
Как да избегнете тази грешка
За да избегнат проектирането на желанията си върху децата си, родителите трябва активно да слушат и разбират децата си. Те трябва да вземат предвид интересите и нуждите на децата си, а не да настояват, че „знаят кое е най-добро за тях“.
Откритата и емоционална комуникация с децата помага за по-доброто разбиране на техните уникални характеристики и спомага за създаването на атмосфера на подкрепа и взаимно разбиране.
Заключение
Отглеждането на деца е изкуство, което изисква баланс между ръководство и свобода, подкрепа и независимост. Като избягват обичайните клопки като прожектирането на собствените желания, родителите могат да помогнат на децата си да се развият в силни, уверени личности.
Откритостта и емоционалната комуникация са от решаващо значение. Емоционалното обогатяване, приемане, безусловна любов и подкрепа на детето създават солидна основа за бъдещото му развитие. Важно е обаче да запомните баланса между строгост и нежност.
Поставяйки строги граници, родителите помагат на децата да се ориентират в този свят, където има определени правила и отговорности.
Спомнете си позицията „възрастен-възрастен“ от концепцията на Ерик Берн. Подкрепяйте децата си, но не ги разглезвайте. Образовайте ги, но не им давайте усещане за всепозволеност. Децата, отглеждани мъдро, могат да развият своята емоционална интелигентност, да придобият чувство за собствено достойнство и да станат уверени възрастни.
Децата са нашето бъдеще и инвестирането в тяхното емоционално развитие никога няма да бъде напразно.