Децата се ориентират в света с помощта на емоциите на родителите си. Емоциите са първият план добро-лошо (приятно-неприятно), върху който след това ще се изградят мисловни конструкции, но главно за да го утвърдят, осмислят и затвърдят.
Ако таткото обича да пие алкохол, бъдете сигурни, че децата ще запомнят, че алкохолът е добър. И е безполезно татко да чете лекции на тийнейджъра, че алкохолът е лошо нещо.
Ако мама пече пайове с удоволствие, дъщерята ще се втурне към тестото и ще го смята за удоволствие (игра). Но ако майка пече пайове често и усърдно, но това е тежък труд и задължение за нея, тъжното лице и разсъжденията за трудната женска работа, ясно показват, че това е неприятна работа, дъщерята най-вероятно ще избегне такъв стрес, и е безполезно майка й да й чете лекции за важността да можеш да готвиш.
Ако едно дете види, че майка му предпочита книгите пред телевизията, а баща му е готов да говори за книги, а не за хокей, той ще обича да чете.
Не се опитвайте да внушите на детето си любов към спорта, ако сте семейство, което прекарва времето си на дивана.
Само личният пример е полезен. И то ярко и положително емоционално оцветени! Колкото повече обичате нещо, колкото повече му се наслаждавате, толкова по-вероятно е да го предадете на детето си.
Родителите винаги искат да направят детето си по-добро от тях, по-успешно от тях, затова много хубави неща се казват с думи. Струва им се, че детето ще запомни думите и ще се ръководи от тях. Но никой не се ръководи от думите. Думите са инструмент за анализиране на собствените ви емоции. А мотивацията и намерението се контролират само от емоциите.
Особено лош ефект се получава, когато думите са противоположни на емоционалния пример. Така се учи едно дете да бъде сляпо.
Вашето дете ще ви повтори, независимо дали ви харесва или не. Емоционалната зараза е основната тайна на възпитанието.