„Той е толкова тромав“, тази фраза често може да се чуе от родители на малки деца. Фактът, че детето се спъва или изпуска предмети, може да бъде както нормален етап от развитието, така и причина за консултация с лекар. Дмитрий Симкин, лекар-остеопат, основател и директор на клиниката „Доктор Симкин“, каза как да спасите детето от непохватност и в кои случаи не можете да се справите без помощта на лекар.
Нормална ли е детската несръчност или е здравословен проблем?
Непохватни деца традиционно се наричат тези, които често се спъват, падат, изпускат неща или „събарят всичко по пътя си“. Леки дисбаланси в двигателната координация могат да бъдат нормални, особено при малки деца, които все още се учат да контролират собственото си тяло.
В този случай можем да говорим за естествен процес на развитие. Но само при едно условие: трудностите трябва да бъдат преодолени и напредъкът в ученето трябва да се забелязва с невъоръжено око.
С други думи, петгодишно дете може да се спъва, но не толкова често, колкото двегодишното дете.
Основната причина за контакт с лекар трябва да бъде твърде бавното развитие на координацията и забележимото изоставане на детето от по-сръчните връстници. Има обаче едно изключение – при недоносените бебета е нормално да има изоставане от периода на недоносеността им.
Най-често непохватността се проявява под формата на спъване. Освен това, често може да се забележи в ранна възраст, когато бебето едва започва да се учи да ходи. Тук е важно да се обърне внимание дали е трудно детето да стане от седнало или легнало положение, колко уверено стои на краката си. Разбира се, всички деца са различни, така че няма нужда да се паникьосвате заради първите неуспехи. Основното нещо е да се види прогрес, равномерен и прогресивен.
Мозъкът и не само: най-честите причини за детската непохватност
Причините за тромавостта могат да бъдат централни или периферни. В първия случай коренът на проблема е в нарушенията на мозъка и те могат да се проявят по различни начини.
Някои деца развиват непохватност в резултат на хипоксия – кислороден глад на мозъка. Плодът може да изпитва хронична липса на кислород по време на вътрематочно развитие. Възниква и остра хипоксия – развива се в резултат на различни усложнения по време на раждането, например, ако пъпната връв е увита около шията на плода или при преждевременно отлепване на плацентата.
В този случай тромавостта може да отшуми от само себе си с течение на времето, докато тялото се справя с последиците от такава травма.
Например, по-непокътната област на мозъка може да поеме някои от функциите на засегнатата страна. Включително координация.
Причините от централен характер също включват нарушено мозъчно кръвообращение заради прищипване на съдове в шийния отдел на гръбначния стълб. В резултат на такава скоба може да пострада областта в мозъчната кора, която отговаря за контрола на движенията. И накрая, друг възможен вариант е родилна травма на шийния отдел на гръбначния стълб и в резултат на това на гръбначния мозък. Тази част от него, която се намира над лумбалното удебеляване. Именно в тази зона преминават нервните влакна, които контролират функционирането на невроните, отговорни за тонуса на мускулите на долните крайници. В този случай тонусът се повишава и детето е принудено да ходи на пръсти. И този начин на транспортиране не е от най-устойчивите. Между другото, при увреждане на нивото на шията, хипертоничността в краката обикновено е придружена от слабост на горните крайници.
Причината за периферните нарушения са локални наранявания на крайниците, обикновено на нивото на подбедрицата и стъпалото, понякога на тазобедрените стави. Най-честата от тях е сублуксация на стъпалото, при която стъпалото се е изместило от нормалното си положение по отношение на едната или двете кости на подбедрицата. С прости думи, някои кости са неправилно разположени спрямо други. Тази ситуация може да възникне, когато краката на детето са лошо разположени в матката, особено на фона на нейния хипертонус или олигохидрамнион.
Тази патология може лесно да се разпознае с просто око. И дори преди да се появят очевидни проблеми с краката и походката.
Достатъчно е да поставите детето по гръб и внимателно да огледате краката му. Стъпалата трябва да са разположени симетрично – без видимо „обръщане“, плоскостъпие или издърпване на пръстите.
Има и причини за несръчност от системен характер – с наследствени заболявания. Например, със синдрома на Шарко-Мари, детето има непропорционално „изпомпвани“ прасци и му е трудно да стане от седнало положение.
Как да помогнете на детето си да преодолее непохватността
Леката тромавост може да се подобри с възрастта. Игрите на открито, упражненията и спортът ще помогнат за ускоряване на този процес. Не говорим за спортове с високи постижения; тренировка „за душата“ ще бъде достатъчна: ритане на топка със съученици, овладяване на основите на ски бягането, научаване на няколко танцови движения. И това е просто – увеличете количеството физическа активност и ходете повече. Освен това, трябва да обърнете внимание на тренирането на фини двигателни умения – сглобяване на пъзели или строителни комплекти, правене на ръкоделие.
Ако детето изпитва очевидни проблеми с координацията, тогава първо трябва да се свържете с невролог и да се подложите на допълнителни прегледи, както е предписано. Обикновено това са електрофизиологични изследвания на функционирането на мозъка (ЕЕГ) и мускулите (ЕНМГ).
Ако не се открият груби нарушения на нервната система, детето трябва да бъде показано на остеопат. Това ще помогне да се определи каква е основната причина за физиологичното разстройство, което пречи на координацията. Например, открийте напрежение във врата или нараняване, което пречи на нормалното функциониране на краката. В случай на сериозни нарушения във функционирането на нервната система (с изключение на наследствени), например при церебрална парализа, е показана и остеопатия в комбинация с тренировъчна терапия, масаж и наблюдение от невролог.
В някои случаи, като силно скъсяване на мускулите на прасеца и ахилесовото сухожилие, се препоръчва консултация с ортопед.