Добрата новина е, че желанието за храна изчезва с възрастта. Учените казват, че трябва да изчакате до юношеството.
Детето не иска да яде или яде малко. Яде само тестени изделия, зърнени храни и сандвичи. Бабите ще кажат, че просто сте го разглезили. И като цяло, няма нужда да се занимавате с него – той ще огладнее и сам ще поиска храна. Учените обаче установиха, че подобни гастрономически капризи не зависят особено от възпитанието. Причината е друга.
И така, капризното хранене се проявява чрез склонност към ядене на ограничен набор от храни, отказ от храна с определена текстура или вкус, както и нежелание да се опитват нови ястия.
„Капризното хранене се определя главно от гените“, заключават британски учени.
Според авторите, капризното хранене е трайна черта, която започва в ранна детска възраст и продължава до ранно юношество. Освен това, пикът на капризите настъпва на седемгодишна възраст. И тогава прекомерната селективност в храната започва постепенно да намалява.
В работата си учените разчитат на анкети на родители на близнаци в Англия и Уелс. Общо в изследването са участвали 2400 двойки близнаци – двуяйчни (споделят 50% общи гени) и еднояйчни (100% общи гени).
Родителите попълваха въпросници за хранителното поведение на децата си, когато са били на 16 месеца и отново на 3, 5, 7 и 13 години. В резултат на това се оказа, че двойките неидентични близнаци са много по-малко сходни по отношение на капризните си хранителни навици, отколкото двойките еднояйчни близнаци. Този показател показва голямо генетично влияние в хранителните капризи.
„Децата често са придирчиви към храната. И това много тревожи родители и педагози. Възрастните често обвиняват себе си или други хора за такова детско поведение. Въпреки това, открихме, че придирчивостта към храната е вродена, а не резултат от възпитание. Надяваме се, че нашите открития ще помогнат на родителите да облекчат чувството си за вина“, каза д-р Зейнеп Нас, водещ автор на изследването, публикувано в списанието Вестник по детска психология и психиатрия.
Учените също установиха, че с напредването на възрастта еднояйчните двойки близнаци стават по-различни един от друг в хранителните си навици. Това показва, че с годините се увеличава ролята на уникалните фактори на околната среда: личен опит, комуникация с приятели.
„Въпреки че капризното хранене има силен генетичен компонент и може да се простира отвъд ранното детство, това не означава, че винаги ще бъде там“, подчертава ръководител на изследването д-р Алисън Фийлдс от университета в Лийдс. Родителите трябва да насърчават децата си да ядат разнообразни храни през детството и юношеството. Въпреки това връстниците и приятелите могат да станат по-важно влияние върху диетата на детето, когато то или тя достигне юношеска възраст.“