Сега много хора говорят за ролята и значението на мъжете в процеса на отглеждане на дете. Не е лесно да израснеш пълноценна личност, било то момче или момиче, без правилното мъжко влияние.
В съвременния свят доста често се случва тежък, понякога непосилен товар се стоварва върху плещите на жените да отглежда дете, или дори две или три деца.
За съжаление, някои мъже са убедени, че не е работа на мъжа да се грижи и отглежда бебета. Това мнение е дълбоко погрешно. Можете да бъдете внимателен нежен баща и силен смел мъж едновременно.
Най-добре е, когато бащата участва в процеса на грижи и възпитание на бебето от момента на раждането му, ако това не се случи и той оставя всички грижи на жена си, тогава съществува риск тя да остане завинаги водеща по всички въпроси на възпитанието, което означава, че децата ще се чувстват лишени от вниманието на баща си.
С какви трудности се сблъсква момче, израснало без баща?
Особено лош е вариантът, когато момче расте без баща. Момиче, което расте без баща, страда много по-малко. Тя не чувства много дискомфорта, който изпитва момчето. Първо, детето се смята за „не като всички останали“. Тъй като „другите имат татковци, но аз нямам“.
Чувства себе си и семейството си непълноценно. Момчето не чувства силата и подкрепата, чувства се несигурно. Защото мама и баба не могат да го защитят. Той изпитва известна неловкост, защото е постоянно заобиколен от жени.
У детето се формира един вид едностранчиво виждане за света. Тоест той не разбира и не усеща света на хората. Тук, особено, самоидентификацията на момчето започва да страда. В крайна сметка бебето разбира от родителя кой е той. Той го имитира, вижда, че е абсолютно същият.
Ако в семейството няма баща, тогава самоидентификацията на детето преминава през образа на жена. Хлапето започва несъзнателно да се идентифицира с нея, да се присъединява към нея и да възприема нейните нрави. Могат да бъдат приети женственост, плахост и така нататък. Разбира се, има и изключения. Сега говорим за тенденция.
В резултат на това има недостиг на мъжки умения, недостиг на комуникация по мъжки теми. В зряла възраст такова дете може да изпитва неуважение към жените. Противоположният пол може да бъде възприет от тях като слуга, като нещо досадно. При липса на баща в семейството често липсва дисциплина.
Може да има и изключително ниско самочувствие. Защото детето не се е чувствало защитено. Зад него е нямало „татко“, който да набие някого. Нямало е подкрепа, чувствало се е безпомощмо, уязвимо, не като всички останали. Може би детето се срамува от майка си и баба си, които са били постоянно около него.
В резултат на това, такова дете попада в рискова група. Тъй като то непрекъснато ще търси авторитета на бащата, за да запълни и компенсира тази дупка, то може да достигне до невротизация – детето може да изпадне в депресия и тревожност.
Освен това се увеличава рискът от дисфория на пола (дистресът, който човек изпитва поради несъответствие между своята полова идентичност и определения пол при раждането. Хората с полова дисфория обикновено са транссексуални – бел. Ред.)
Как се справят с отсъствието на бащата момичетата?
Що се отнася до момичетата, те понасят по-лесно отсъствието на баща. Тя, обаче, изобщо не разбира и не усеща света на мъжете. Мъжът за нея е нещо плашещо, непознато, опасно и непонятно.
Момичето не знае как да общува с мъжете, как да се грижи за тях, как да подхожда към тях и да целува. Тя няма умения, не е седяла в ръцете на баща си.
Има и прословуто чувство за малоценност – другите момичета са имали бащи, но тя не е имала. Тя не е била „принцесата“ на баща си. Момичетата, които растат без баща, също страдат от ниско самочувствие. Тази ниска самооценка обикновено е особено изразена в отношенията с мъжете. Тя може да се чувства несигурна, независимо колко красива е.
Съответно, детето се чувства по-уязвимо и незащитено. В зряла възраст такова момиче рискува да бъде самотно, рискува да мрази хората, студено, откъснато и недоброжелателно, защото мъжете за нея са различна планета. Тя не разбира семейните правила.