Не бива да се отдавате напълно на детето си, да изоставяте личните си интереси на заден план, да забравяте за собствените си нужди. И въпросът не е в това, че никой няма да го оцени. Просто родителите, които знаят как да изграждат личното си пространство и граници, ще научат детето да прави това и за себе си. И това умение ще му бъде много полезно в живота.
Някои родители, когато се занимават със собственото си дете, забравят за своите лични граници. В резултат на това детето може да започне да ги нарушава неусетно. В такава ситуация много зависи от възрастта на детето ви и от личните ви нагласи. Как да разберете, че вашите лични граници се нарушават? Можете да слушате собствените си чувства. Чувствате ли раздразнение, досада, недоволство някъде вътре в себе си? Това е знак, че вашите лични граници са нарушени и трябва да направите нещо.
Как децата нарушават границите на личното пространство на родителите си
За да може някой да наруши границите на личното ви пространство, трябва вие да му позволите. Къде е границата между разумната забрана и липсата на всякакви ограничения?
Ето няколко полезни съвета за родителите как да не позволяват на децата си да им се „чакват на главата“.
Важно е да претегляте чувствата си според възрастта на детето. Какво означава? Вие, например, отиватеда почивате, а детето ви иска да яде. Чувствате се малко раздразнени, не искате да стоите в кухнята и да нареждате масата точно ега. Ако детето е на три години, тогава няма да можете да го помолите да почака. Но когато тийнейджърът поиска обяд, можете да кажете „не“ с чиста съвест. Чувствате се раздразнени, адосани, недоволни? Това е знак, че границите са били нарушени.
Детето прекрачва границите на личното пространство на родителите, когато:
- Влита в спалнята, скача в леглото, хвърля неща. Мама и татко трябва да имат собствено пространство, което не е достъпно за другите. Как да научим детето да уважава родителското пространство? Важно е да демонстрирате, че вие сами спазвате техните лични граници, територия. Не пипайте неговите „съкровища“, не почиствайте нещата му и не изхвърляйте нищо без разрешение.
- Принуждава ви да играете игри, които не са ви интересни. Отегчена ли сте, разсеяна? Намерете игра, която е приятна и за двама ви. Опитайте се да експериментирате, за да се забавляват всички.
- Ежедневно води на гости група приятели, те не ви позволяват да почивате. Важно е да решите в кои дни от седмицата можете да имате гости. Например в сряда и петък от шест до осем вечерта.
Какво да направите, ако у детето вече е възникнало неразбиране за границите
Ако възрастните в семейството не знаят как да изградят свои собствени граници, детето формира погрешно разбиране за тях.
Понякога ситуацията е безнадеждно пренебрегвана – всички видове лични граници са доста размити. Ако детето стане свидетел как родителите се ровят във вещите му без разрешение, то ще направи същото. За съжаление подобни недостатъци се предават от поколение на поколение.
Как могат мама и татко да се научат да спазват личните граници
По някаква причина към децата се отнасят по-лошо, отколкото към възрастните. Важно е да работите върху вашите разбирания:
- Погледнете детето си отстрани. Представете си, че това не е вашето дете. И може би част от навика му ще се окаже напълно невинен. Това помага да се гледа позитивно на неговото пространство – физическо, интелектуално, емоционално.
- Определете границите си. Направете списък за всеки тип граница, когато почувствате, че се нарушава в дома ви. Решете по каква линия няма да пуснете любимите си хора. Например „след 20 ч. не ходя в кухнята, не мия чиниите и не поставям масата“.
- Помолете детето си да определи границите си. Удобно е да направите това, като използвате вашия пример.
- Участвайте в личното си израстване. Новите отношения могат да ви бъдат трудни. Обученията за родители-деца, видео лекциите и специалната литература ще ви помогнат.
- Да пуснете детето и да го възприемате като независим човек
Тези, които не са в състояние да защитят личните си граници, най-вероятно, не уважават другите. Оказва се един вид парадокс: изглежда, че е срамно да откажеш, но да нахлуеш в живота на някой друг е норма.
Ако все още не сте, започнете бавно да се отделяте от детето си. Казвайте си всеки ден, че сте независим човек и имате собствен отделен живот, а детето е щастието, което ви е дадено, но не и ваша собственост. И то също е отделен човек със собствена свобода. То ще изживее собствения си живот. Можете само да му помогнете и да го насочите в нужното време.