Отглеждайте децата си като емоционално зрели хора. Назовавайте чувствата, кажете им откъде са дошли и как да ги управляват. Покажете, че емоциите не са техни врагове, че не съсипват, а улесняват живота им.
Родителите обичат децата си. И същите тези родители понякога се ядосват на своите деца. Обикновено родителите се опитват да не проявят гнева си. Е, как една любяща майка може да изпитва такова „лошо“ чувство? И гневът се превръща в безсмислено раздразнение.
Чувства и емоции на децата
Също така, всички хора понякога се страхуват. Но те не разпознават страха, стараят се да не го забелязват и страхът се превръща в постоянно безпокойство.
Тъгата често се преборва с шоколади, рула и сладолед. Тя изчезва за известно време. Връща се и отново „получава“ шоколад.
Децата се раждат със зестра – вродени, основни емоции. Това са страх, гняв, тъга, радост и отвращение. Малко по-късно се присъединяват вината и срамът.
Цялата гама от чувства е позната на детето още от раждането му. Но то още не знае за какво се отнасят тези чувства. Нещо повече, то не знае за какво да прави с тях.
Откъде черпим първите знания за този свят? Първо, нашият свят е нашата майка или друг значителен възрастен, който се грижи за нас.
Именно този човек, най-важният в живота на всяко дете, е неговото огледало – показва реакцията на света около него на това как изглежда детето, какво прави и дори на това, което чувства.
Древните ни предци не са имали реч, основно средство за комуникация. Емоциите и реакциите на тялото към тях – изражения на лицето, жестове, пози – показвали на околмните каквото не можело да се каже с думи.
Това бил универсален език, който всеки можел да разбере, което пък давало възможност да се общува много преди появата на реалната възможност за разговори и общуване с реч.
Така е и с детето, което все още не знае как да обясни с думи, че е ядосано, защото е изпуснало играчка, вика и тропа с крака. А майка му обяснява: „Ядосваш се, защото топката падна“.
Да се научиш да идентифицираш чувствата си и да знаеш какво да правиш с тях е толкова нужно, колкото и да се научиш да ходиш и да говориш. Да можеш да изразиш това, което чувстваш с думи, понякога е по-полезно умение от четенето и писането.
Какво се случва, ако детето е отгледано от родители, баби, дядовци, които сами не знаят как да определят емоциите си? Много възрастни предпочитат да не ги забелязват, да не ги разпознават и освен това да не говорят за чувствата си. Освен това в нашата култура е обичайно да се ръководим от външна оценка. „Какво ще каже Мария Алексеевна“ често е много по-важно от това, което чувства самия човек или неговите близки.
В този случай, в отговор на чувствата си, детето ще получи изкривено отражение.
Вероятно сте чували или може би сами сте казвали на децата си: „Нищо страшно няма! Под леглото няма никой! ”; „Как можеш да се ядосваш на майка си? Това не е правилно! ”; „Какво скачаш като луд? Какво толкова се радваш! Нищо необичайно не се случва! “
Какво ще чуе и запомни малкият човек? Какво ще каже на света, когато порасне?
„Моите емоции не са нищо. Не усещам нищо. И ако се появи някакво чувство, то е грешно и трябва да се скрие.“ Това отношение към чувствата остава за цял живот и се отразява на отношенията с всички около него.
Всяка емоция показва някакъв специфичен проблем.
Страхът сигнализира за потенциална опасност и ни подтиква да предприемем действия. Дори в тялото страхът се усеща като тръпка, понякога само движение помага да се отървете от това неприятно усещане.
Гневът говори за нарушаване на границите и необходимостта да ги защитите или постигнете това, което искате. Някой навлиза в нашата собственост, време, ресурси. Или не ни дава това, което се опитваме да получим (същите ресурси или време).
Тъгата ни показва нашата уязвимост, сигнали, че имаме остра нужда от нещо сега. И то ви насърчава да намерите това жизненоважно „нещо“ и да му го дадете. Това е някаква ценност, която е изключително важна за нас. Ако не сме в контакт с нея, сме тъжни.
Не пренебрегвайте емоциите си, не се опитвайте да омаловажавате чувствата. Отнасяйте се към тях като към най-добрите си приятели и главни съветници.
Колко време съвременните родители отделят за обучение на деца : образователни игри, кръжоци и секции, избиране на най-доброто училище и най-добрата среда.
И колко често забравят да ги научат какво ще направи човек щастлив без втори език и трето образование.
Отглеждайте децата си като емоционално зрели хора. Назовавайте чувствата, кажете им откъде са дошли и какво да правят с тях. Покажете, че емоциите не са техни врагове, че не съсипват, а улесняват живота им.
Обяснете на децата, че емоциите неведнъж ще им покажат изход от трудна ситуация и ще им помогнат да „оцелеят“ в градската джунгла, както някога са помогнали на нашите предци да оцелеея в джунглата.