Родителите често се оплакват, че децата им не ги слушат. Има няколко причини, поради които отношенията с децата не са добри и не се постига послушание. Но родителите все още могат да повлияят на ситуацията.
Основните причини за неподчинението на децата
Децата могат да спрат да се подчиняват на родителите си, ако:
- когато говорят, възрастните не гледат децата в очите – децата не могат да се концентрират едновременно върху няколко задачи. Например, ако дете играе и ние му казваме нещо в този момент, нашите думи може да не се чуят. Ето защо, преди да започнете разговор, трябва да насочите вниманието на детето към себе си и да го погледнете директно в очите;
- възрастните дават сложни инструкции – ако помолим детето да свали обувките си, да си измие ръцете и да седне на масата, това ни се струва съвсем логично, но за дете такъв алгоритъм е сложен, то често не може да си спомни последователността от действията и пропуска определени точки. Искането трябва да бъде кратко и да включва едно действие;
- родителите не казват нещо директно, а само намеква – децата приемат всичко буквално, не можете да ги попитате дали обичат да ходят в мръсни дрехи, те няма да познаят какво целите с тези думи. Формулирайте ясно исканията си
- възрастните говорят много – когато говорите с дете, избягвайте дълги изречения, то няма да схване тяхната същност, следователно няма да изпълни вашите молби;
- родителите често повишават тон – повишените интонации предизвикват безпокойство и страх у децата, така че молбите в тази тоналност ще бъдат игнорирани от децата;
- родителите очакват светкавична реакция – децата възприемат това, което чуват с леко закъснение, така че им трябва време да го осмислят. Ако дете играе на детската площадка и е време да се прибере, кажете му за това предварително – „След 10 минути ще се приберем, вие имате възможност да се спуснете по пързалката още няколко пъти“;
- възрастните използват частицата „не“ в заявките – всякакви отрицания трябва да се избягват, да се предлагат алтернативни варианти;
- възрастните правят много коментари. Ако майката винаги повтаря на детето „Внимавай!“, „Махай се!“, „Не се катери!“, Тогава думите й ще се възприемат от детето като фон;
- родителите често сами не чуват децата си, а децата копират поведението на възрастните. Ако не слушате историите на детето си, тогава не очаквайте то да ви слуша.
Насоки към родителите: как да говорите правилно с децата си
За да слушат децата, родителите трябва да използват така наречените „аз-изказвания“, когато говорят. Това ще избегне конфликтите и няма да отчужди детето. Избягвайте всякакви фрази, които започват с „вие“ – „Слушаш ли ме или не?“, „Омръзна ми вече“, „Ще започнеш ли да си пишеш домашните?“ Изразявайки собствените си чувства, наблюдавайте емоционалното си състояние, бъдете с детето на равна основа, а не над него.
„Ти-изказванията“ често предизвикват конфликти, използването им подсказва, че възрастните се опитват да прехвърлят отговорността за собствените си емоции върху децата. „Аз-изявленията“ демонстрират личното отношение на възрастните към ситуацията, без да се оценява поведението на децата.
Какво дава използването на „аз-изказвания“?
- Точно описание на емоциите на родителите във връзка с поведението на детето („не ми харесва, когато правят това“, „разстроен съм“, „не ми харесва“).
- Пълно описание на поведението на детето в очите на родителите (по-добре е да се говори за поведението на детето в безлична форма, без да се използва местоимението „ти“).
- Разбирането на детето за причините за негативната реакция на родителя (когато говорят, възрастните трябва да обясняват какво ги разстройва, например: „Не ми харесва, когато …“).
- Разбирането на детето за последствията от неговото поведение, ако продължава в същия дух (възрастните трябва да избягват директните заплахи).