Винаги заети със собствените си дела, родителите не обръщат вниманието, от което се нуждае детето им. Ако са задоволени основните му потребности, това не означава, че детето е напълно удовлетворено от живота. То изисква топлина, грижа, съпричастност към малките му проблеми. Децата трябва да бъдат изслушани.
В съвременния живот времето има много висока цена. То страшно липсва. Работим почти седем дни в седмицата, прекарваме часове, движейки се по градските артерии, хапваме в движение и се прибираме, когато навън е тъмно. Така се оказва, че съвременните родители са безнадеждно заети.
Докато мама и татко изкарват прехраната, децата се развиват под наблюдението на непознати в детските градини и училищата. Родителите са убедени, че тяхната мисия е да осигурят на детето най-необходимото: храна и дрехи, да дават пари за кино и да купят билет за концерта на любимата група. А какво се случва с поверителни разговори, семейни вечери и топлина, подкрепата?
С какви нагласи израства едно дете без родителско внимание?
Когато най-скъпите за детето хора не забелязват неговите чувства и нужди, те несъзнателно предават мълчаливи, скрити сигнали, които ще формират самочувствието на детето в живота като възрастен.
Липсата на разбиране, изпитана в детството, не позволява да се направи най-добрият избор в живота. В резултат на това не можем да намерим щастие в една връзка.
Специалистите идентифицират нагласите, които се формират заради липса на родителско внимание. Не позволявайте те да бъдат пречка за нормалното развитие и реализация в живота на вашето дете.
- Лошо е да си прекалено смешен или твърде тъжен.
Всички деца са емоционални същества. Те се опитват да живеят в този свят, правят първите стъпки към познаването на околната среда. Те се нуждаят от човек, който ще се научи да разпознава емоциите и да ги управлява. За съжаление, много родители несъзнателно внушават на децата си, че трябва да се държат по-сдържано. И те нямат друг избор освен да се научат да сдържат емоциите си.
- Да проявяваш чувства е същото като да показваш слабост.
При децата всички преживявания са искрени и непосредствени. Детето се ядосва, ако е обидено. И в идеалния случай грижовните родители трябва да ги утешават, „да трият сълзите“, така че по-късно малкото човече да се научи да се справя сам със своите преживявания. Но на детето постоянно му казват, че чувствата са проява на слабост, срамно е. Те знаят, че ще им се карат, ако изразяват всякакви чувства.
- Моите нужди и желания са маловажни.
Детето има свои собствени специални нужди. Има нужда от нещо, иска нещо … Детето се нуждае от близък човек, за да сподели за това, за желанията и нуждите си. Но възрастните често не им обръщат никакво внимание и децата стигат до извода, че всичко това е маловажно.
- Напразно безпокоя хората, говорейки за проблемите си.
Детето расте, общува, социализира се. То има затруднения в общуването със съученици, приятели, братя, сестри. И детето трябва да знае, че може да дойде и да каже на майка си и татко си за всичките си проблеми. Но родителите нямат време за проблемите на децата. Затова децата се научават да задържат в себе си проблемите.
- Само слабите плачат.
Всички хора плачат и в това няма нищо срамно. В крайна сметка плачът е естествен начин за преодоляване на преживяванията. Но когато дете плаче, а семейството няма представа, че плаче по някаква причина, сълзите му се игнорират. Желанието да се сдържат сълзите и вярата, че плачът е смущаващ е отличителен симптом на родителското безразличие.
- Гневът е негативна емоция, трябва да се избягва.
Всяко дете в определени ситуации е ядосано, защото гневът е неразделна част от нашия живот. Децата обаче се нуждаят от помощта на възрастните, за да осъзнаят чувството на гняв и да се научат как да го управляват. Когато не им се обърне внимание, те се научават да потискат и заместват гнева.
- Да не разчита на другите и при трудност да се отказва.
Когато детето се нуждае от помощ, подкрепа, мъдра дума, а родителите не са до него, се оказва, че е по-добре изобщо да не се захваща с нищо.
- Хората не се интересуват от това, което казват.
В детството светът около нас изглежда невероятен и прекрасен. Детето е изненадано от всичко, то се стреми да каже много и да иска много. Родителите обаче отхвърлят досадното „Защо?“ И постепенно децата стигат до извода, че думите им не интересуват никого. И ще бъде по-добре, ако изобщо не питат нищо.
- Сам съм на света.
Липсата на емоционална топлина, грижа и подкрепа от вечно заетите и безразлични родители, карат децата да мислят, че са сами.
Това са само уроци, научени в семейството. Но в действителност всичко е различно:
- Чувствата могат да обединят хората. А способността да ги изразявате е показател за сила и здраве.
- Разбирането и приемането на вашите нужди и мисли е пътят към щастлив живот.
- За да преодолеем препятствие, трябва да говорим за това.
- Плачът не е срам
- Ако започнем да изразяваме чувствата си, хората ще имат възможност да ни опознаят по-добре.
- Гневът е посланието на тялото, което прави човек по-силен.
- Доверието е важна част от работата в екип.
- Всичко, което искам да кажа, е важно. И това трябва да се знае.
- Живеем в свят на хора и не можем да бъдем сами.