Майчинството не е лесно, особено ако една жена се опитва да бъде перфекционист и да прави всичко по правилата. Психолозите силно препоръчват да не се говори за най-добрата майка в света, а обективно да се оцени случващото се.
Когато в семейството се появи дете, жената става много по-тревожна от преди. „Правя ли всичко по правилния начин?“, „Купуваме ли правилните играчки?“, „Наранявам ли децата с действията си?“ В главата ѝ се въртят милиони въпроси, на които младите майки просто нямат отговор. Или има отговори, но те са твърде много: от семейството, приятели и познати, от интернет и книги по детска психология.
По един или друг начин е доста трудно да се разбере всичко, свързано с възпитанието на детето. Психоаналитикът Ирина Белкина предупреждава: очакванията и реалността може да не съвпадат, но това не означава, че сте лоша майка.
- Дайте си място за грешка.
Ако мисълта, че не се справяте с отглеждането на детето си, ви преследва, помислете колко сте лоялни към себе си. Това е полезно умение, което ви позволява да намалите безпокойството и стреса от различни ситуации – намаляване на броя на изискванията към себе си.
Помислете за това: живеете за първи път, което означава, че все още не знаете много, не сте опитали много. Ясно е, че може да сгрешите, но от мястото, където се намирате, решението понякога изглежда най-правилното. По един или друг начин, дайте си право на грешки и не се заравяйте в пясъка след всеки провал.
Между другото, все пак няма да е възможно да се отглежда дете в идеални и стерилни условия, във всеки случай ще има за какво да говорите с психолог в бъдеще, защото никой не знае как ще му се отрази това или онова събитие.
- Не се страхувайте от чувствата си
Вие не сте функция, не сте работен кон, не сте манекен, вие сте жива жена, която може да се измори, раздразни, да се разплаче, да се ядоса. Между другото, детето се учи и на емпатия от майка си, с нейна помощ се запознава с цялата палитра от емоции. С други думи, вашата връзка е първото училище за него, което ще му помогне да разпознае емоциите на другите хора и да покаже своите.
Ето защо, дори ако сте казали нещо грубо на сина или дъщеря си, е важно да обясните защо сте го направили. Например, ако се срамувате, кажете го. Споделете чувствата си: много сте уморени на работа, скарали сте се с приятел, има твърде много неща за вършене, така че сте нервен.
- Поискайте прошка
Също така е важно да се извините на детето, независимо колко малко е то.
„Съжалявам, че излях всичко това върху теб, много съжалявам. Но днес наистина не се чувствам добре”, „Не си виновен, просто днес съм много нервна и не можах да се справя с емоциите си” – формулировката може да бъде всякаква. Основното е да позволите на детето си да разбере, че всъщност не е причината за вашия гняв. Важен бонус: това също ще му помогне да се научи да се извинява искрено в бъдеще.
- Останете в родителска позиция
Дори и в най-трудните ситуации е важно да не се приравнявате до детинска позиция – до твърдения „Защо правиш това, аз не правя това!“ – и игри на мълчание. Не забравяйте, че вие сте родител, а пред вас е дете, което тепърва се учи да живее и не знае и не разбира много.
- Водете диалог
Най-важното е да говорите с детето си. За себе си, за него, за това, което се случва около него. Диалогът може да разреши повечето ситуации, но е важно това да е диалог между възрастна майка и нейното дете. Не мълчете, не отхвърляйте неудобните теми, покажете на детето си, че може да обсъжда всичко с вас.