Често проявите на агресия при децата показват определени трудности, с които малкият човек не може да се справи сам. Какво трябва да направят родителите? Защо наказанието може да влоши ситуацията и какви са причините за детската агресия, обяснява психологът на благотворителната фондация „Гласовете на децата“ Яна Вихляева.
Често това е защитен механизъм, активиран като бягство от силни емоции, опасности или лични провали. Може да е и поведенчески модел на родителите, който детето несъзнателно възприема.
- Агресията като освобождаване от емоциите
Заради възрастта или слабо развитата емоционална интелигентност, за детето е трудно да се справи със силните емоции и да ги изживее пълноценно. То не е наясно с това и следователно не може да поиска помощ. В резултат на това се активира агресия, детето несъзнателно се опитва да защити личните граници, като блокира емоциите.
Какво да правим по въпроса
Неуместно е да се борим с агресията. Ако възникне, трябва да се научите как да го изразявате екологично, така че детето да не навреди на себе си и на околната среда.
Има два начина да се отговори на нарушенията на границите: думи и действия. За да избегне физическата агресия, детето трябва да се научи да казва „не“, когато някой посегне на неговото пространство или лични вещи. Тоест да овладеят екологичния израз на гнева. Така детето ще научи, че не е необходимо да бие някого или да нарича някого с обидни имена, за да се защити.
- Агресията като реакция на опасност
Също така се случва, че агресивното поведение е защита срещу опасност. Следователно такива прояви могат да бъдат свързани със стреса, който детето изпитва.
Понякога стресът възниква и от семейните взаимодействия. Ако възникнат емоционални кавги между родителите, прояви на агресия към един от тях, детето също може да реагира на това със защитно поведение. Тя вижда, че някой неин близък е в опасност и не разбира как може да помогне.
Последствията могат да бъдат подобни, ако родителите се разведат и не обяснят на детето как това ще промени обичайния му живот.
Какво да правим по въпроса
Най-често има специфичен страх. Благодарение на доверителната комуникация можете да разберете от какво точно се страхува детето и да преодолеете тази емоция сами или с психолог.
Деца от всички възрасти трябва да намерят свой собствен език, за да обяснят стресови ситуации. Човек не трябва да предполага, че малкият син или дъщеря няма да разбере и пренебрегне тази нужда от обяснение. В крайна сметка това може да е причината за писък, бой или желание да счупите и унищожите нещо.
- Агресия към света заради гняв към себе си
Друга възможна причина за така нареченото лошо поведение на детето е ситуация, в която детето е недоволно от себе си. Може би то не успява в нещо в училище или в часовете, има проблеми в общуването с приятели и проявява агресия, която наистина е насочена към себе си.
Случва се и детето да поеме отговорност за неща, на които не може да повлияе.
Какво да правим по въпроса
В тази ситуация детето има нужда от подкрепата на любим човек, а не от наказание. Трудността е да се установи какво точно притеснява детето. Най-често за дете в тийнейджърска възраст е трудно да определи проблема сам и да поиска помощ. Тук е необходимо родителско внимание.
Изграждането на отношения на доверие, в които родителите не се карат, ще помогне на детето да не се страхува да споделя лични трудности и тревоги. То ще знае, че чувството на гняв е нормално и ще може да говори за това състояние с мама или татко, без да блокира негативните емоции.
- Агресията като отражение на родителите
Важно е също дали родителите имат умението да изразяват гнева си екологично. В крайна сметка децата най-често имитират техния модел на поведение. Затова понякога работата с агресията на детето започва с работа с родителите. Може би в семейството разрешаването на конфликта възниква заради пряка агресия и детето приема това като норма на взаимодействие.
Какво да правим по въпроса
Ако това наистина е така, семейните взаимодействия трябва да бъдат преразгледани. Само тогава детето може да се научи да се отнася към връстниците си по различен начин. Примерът на мама и татко влияе най-много върху поведението на децата.