дате на люлка

България: тежкият живот на самотните деца

Deca.bg Новини

Никой не знае колко точно са децата в България, чиито родители живеят или работят в чужбина. Липсва институция, която да поддържа база данни за техния брой. От фондация „Партньори-България“ предполагат, че в началото на 2015 те са били около 200 хиляди. С други думи: според фондацията, всяко четвърто българче се отглежда от баба и дядо или други роднини.

В Източните Родопи, Централна и Северозападна България броят на тези деца е особено висок. 60% от непълнолетните там са оставени на грижите на баби, дядовци, други роднини или дори съседи. Южнобългарското градче Неделино е типичен пример за това развитие: близо 30% от населението на общината работи в чужбина или по-точно – 2000 от общо 6400 души. Само броят на жените, изкарващи хляба си в Испания, е 670. Много от тях имат непълнолетни деца, които са останали по родните си места. „За гурбет хубава песен и хубава дума няма. Мъка, мизерия и глад. Никой не трябва да съди тези хора, но всички знаем, че в България едно дете го възпитава майката. Майката полага най-много грижи, най-много помага за израстването на децата. Всички знаем, че една баба не може да контролира своите внуци къде ходят и какво правят. Бабите са 70-80 годишни“, бе казал в тази връзка бившият кмет на община Неделино.

Не само децата на гурбетчиите израстват без родителски грижи. В подобна ситуация са и стотици бежански деца. Според Държавната агенция за закрила на детето, в началото на декември на територията на България се намират 211 непридружени деца чужденци, които търсят или вече са получили закрила. Малко по-висок е броят на децата на бежанци, пристигнали в страната със своите родители и близки – 254.

Рисковете пред самотните деца

Посоченият от агенцията брой се променя динамично всеки ден, тъй като малолетните и непълнолетните бежанци и мигранти обикновено изчезват от центровете без никой да разбере. През ноември зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците Васил Върбанов обяви публично, че неговото ведомство е безсилно пред този проблем. „Няма как да ги задържим, защото не може да ги затворим. Ние наистина не знаем къде са и какво се случва с тях, след като напуснат териториалните ни поделения“, призна той. Статистиката на агенцията сочи, че нито едно дете-мигрант не е попаднало в българско приемно семейство, а настанените в съответните интернати са единици.

Както децата на работещите зад граница българи, така и тези на бежанците са изправени пред големи опасности. „Децата, които живеят без родителите си, са по-уязвими и лесно могат да бъдат въвлечени в различни форми на експлоатация, да станат жертви на насилие или техните потребности да бъдат пренебрегнати“, поясняват в разговор с Дойче Веле служители на Държавната агенция за закрила на детето. Според тях, задача на социалните услуги е да се оказва навременна и адекватна подкрепа за преодоляване на рисковете за децата. „Всяко дете би трябвало да получава грижата, която е необходима за неговото правилно развитие, да му бъде подсигурена сигурна и стабилна среда за живот“, казват от Агенцията.

През месец ноември в рамките на специално организирана конференция обаче представители на агенциите, които се грижат за децата-бежанци, признаха, че поради липса на персонал, подготвен за работа в мултикултурна среда, законовото изискване да се назначават местни представители на непълнолетните не се спазва. Онези от децата, които по някаква причина все още са останали в България, въобще не посещават училище. Дори повече, в страната липсва специализиран център за настаняване на децата бежанци, а езиковата бариера с тях е почти непреодолима.

От друга страна изследване на фондация „Риск монитор“, направено през лятото по поръчка на УНИЦЕФ, установи, че българчетата, чиито родители са в чужбина, имат по-нисък успех в училище, повтарят класовете по-често, боледуват повече от останалите, пият и пушат повече от своите връстници. Близо 40% от тези деца са на отчет в детските педагогически стаи и тяхното попечителство в страната най-често не е уредено, което предизвиква сериозни проблеми при отглеждането им.

На Коледа без мама и татко

Голяма част от тези деца ще прекарат и Коледните празници без родителите си. „Важно е през празничните дни те да не бъдат оставяни да страдат и да преживяват липсата на своите родители, роднини и семейства сами. Няма значение дали родителите им са гурбетчии или бежанци – всички те са деца!“, казват от Агенцията за закрила на детето.

За тази цел различни организации като Българският червен кръст, Каритас – България, Съветът на жените-бежанки в България, както и много доброволци организират различни Коледни и Новогодишни тържества и мероприятия, насочени към тези групи деца. От детската агенция очакват грижи да бъдат положени и от български държавни институции, както и от международни организации като Върховният комисариат за бежанците към ООН и Международната организация по миграция.

Източник: Deutsche Welle