Още три дома за деца са закрити

Светла Енчева, социолог: Децата повече говорят за тормоза с учителите, отколкото с родителите

admun Новини

 

Да се научат учениците да разпознават онлайн тормоза и да се предпазват от него. Да се научат учителите да виждат тормоза и да съумеят да говорят с учениците си по тази тема по начин, по който да печелят доверието им.

Това накратко е целта на проекта TABBY (Threat Assessment of Bullying Behavior in Youth online – Оценка на опасността от агресивно поведение на подрастващите в интернет), приключил в края на януари 2015 година, в който участваха децата и учителите от шест български училища.

За проекта и резултатите от него „Детски Дневник“ разговаря с един от координаторите му – Светла Енчева – блогър (автор на „Неуютен блог“), социолог, активист в областта на човешките права и автор в Правозащитната платформа „Маргиналия.бг“.

Тя обобщи, че един от най-важните изводи според резултатите от изследването, проведено в рамките на проекта е, че „традиционният“ тормоз все още е доста по-популярен от онлайн тормоза. И че

децата са по-склонни да говорят за тормоза с учителите си, а не с родителите

В първата фаза на проекта включва работа с учителите – разговори какво е онлайн тормоз, защо темата е важна, как да общуват с учениците си. В рамките на проекта за тях е разработен наръчник (можете да го изтеглите от прикачения файл), а задачата им е била да организират попълването на онлайн въпросника за самооценка в час и после да коментират с децата резултатите. Изненадващо или не, децата спонтанно са започвали да споделят с учителите си своя опит с безопасността в мрежата. В клас са обсъждани испециално създадени клипчета, които са се харесали само на малките деца, докато по-големите са ги сметнали за „детински“.

Следващата фаза на обучението включва компютърна игра (може са се види и да се играе пробно тук). Тя симулира, от една страна, реален град, в който има училище, сгради и т.н., учениците се разхождат из него, намират разни неща, правят снимки и ги пускат в социалните мрежи, а понякога се натъкват и на хулигани, които ги тормозят и после пускат снимките от тормоза в интернет.

От друга страна, играта е симулация и на социална мрежа от типа на „Фейсбук“ и поведението на учениците получава една или друга оценка в зависимост от това, как те се държат в нея – дали се „кефят“ на публикувани снимки, които показват тормоз и т.н.

„За съжаление, играта си имаше и недостатъци. Както и видеоклипчетата, тя беше твърде „детинска“ за голяма част учениците, които участваха от българска страна, но по-реалистичните игри изискват много по-голям бюджет. Друг проблем в нея беше, че тормозеният ученик в играта нямаше друг полезен ход да се противопостави на тормоза, освен да избяга и да се оплаче на учител“, коментира Светла Енчева.

Когато шегата не на всички е смешна

В голяма част от случаите учениците не си дават сметка, че осъществяват тормоз, а смятат, че просто се шегуват. Но когато „шегата“ прехвърли мярата и особено когато се превърне в трайно поведение, вече е тормоз, каза Светла Енчева и дава примери:

Понякога се създават фалшиви компрометиращи профили на някого, публикуват се онлайн снимки или видеозаписи със ситуации, които са обидни или компрометиращи за някое дете, разпространяват се обидни твърдения, детето бива засипвано с обидни или заплашителни коментари и лични съобщения…

Проектът не дели децата на жертви и извършители на тормоз. Често извършителите са деца, които сами са били жертва и искат да си го върнат. „Това е всъщност много логична и човешка реакция, понякога дори на нас, възрастните, е трудно да се въздържим да си го върнем. И сме виждали как реагират зрели, образовани хора, които са подложени на тролски атаки във форумите на медии, например“, обясни Светла Енчева.

А на децата всичко им е за първи път и преживяват проблемите си много по-драматично. „Тъй че е важно детето да се възпитава да не отвръща на агресията с агресия и това важи не само за поведението онлайн. И трудно се случва, когато за родителите агресивността е норма на поведение и оцеляване, а в училище не се обръща достатъчно внимание на системния тормоз върху някои деца“, каза специалистът.

Тя съветва да не се предоставят лични данни, които могат да бъдат видени от всеки или от широк кръг от хора, да не се споделя лична информация, да не се ползват платформи, в които се създава възможност всеки да влиза в контакт с някого, дори анонимно.

Често онлайн тормозът е продължение на училищния (по тази тема Светла Енчева препоръчва да се гледа естонският филм „Клас“). По думите й специфичното обаче е, че от онлайн тормоза е много по-трудно да се избяга. „Едно дете, когато е тормозено в училище, може да се премести в друго училище, ако проблемът не се реши. Но ако детето е обект на агресия и компромати онлайн, те ще го преследват, където и да отиде.“

Резултатите от изследването, проведено в рамките на TABBYпоказват, че учениците са по-склонни да се доверяват по тези теми на свои учители, отколкото на родителите си.Причината може да е типичното желание на подрастващите да се еманципират от родителите си. Освен това, често те са много по-напред с технологиите и смятат, че родителите им не разбират достатъчно и затова само ги ограничават, вместо да им дадат някой полезен съвет.

„Понякога и учителите не са толкова „вътре“ в света на интернета, колкото учениците си, но колкото по-добри познания в областта имат, толкова по-големи са и шансовете им да спечелят доверието на децата. Поради факта, че една учителка има таблет например, тя може да изглежда на децата „готина“ и заслужаваща доверие (разбира се, ако не е загубила доверието им с други свои действия)“, коментира Светла Енчева.

По думите й нерядко училището трябва да се справя с вреди, нанесени от възпитанието, което са получили децата вкъщи. „Много са родителите, които учат децата си да „не остават длъжни“, ако с тях се държат зле, да бият, ако ги бият, и т.н. Това се пренася и онлайн. Същото важи и за дискриминационните нагласи, които децата усвояват от училище“, подчерта тя.

Онлайн тормоз има, защото има тормоз 

Според Еветла Енчева сериозният проблем е не интернет и технологиите, а че има тормоз. „Ако децата са възпитавани да отвръщат на агресията с агресия, ако са им втълпявани дискриминационни стереотипи, те са много по-склонни да тормозят. Много често обект на тормоз стават ученици, по един или друг начин различни от останалите – затворени и необщителни или напротив – хиперактивни, смятани за „твърде умни“ или „твърде глупави“, твърде „смотани“ или твърде „отворени“, дребосъци или много високи…“

Тормозът поради дискриминационни подбуди е обичайна практика в училище – ако едно дете е хомосексуално или е смятано за такова, ако има физически проблем, ако е представител на етническо малцинство и т.н., е много вероятно да бъде тормозено. „Затова според мен

нямат особен смисъл съветите учениците да се стараят да не се отличават от другите

да им се харесват, за да не стават обект на тормоз. Някои хора просто са различни. И проблемът не е в тях, а в тези, които ги тормозят. Затова първо трябва да се работи с учениците, които осъществяват тормоз (с разбиране и, доколкото е възможно, без наказания – често пъти самите те са били жертва на тормоз, преди да почнат да тормозят), а не да се изисква от тормозените да променят поведението си, както често се прави и вкъщи, и – особено – в училище. Ако си дребен, няма как да пораснеш, за да не те тормозят, ако си гей, трудно ще станеш хетеро, ако заекваш, подигравките само ще влошат това.“

По думите на Светла Енчева според съветите на психолози от МВР за предпазване от тормоза излиза, че тъкмо тормозените деца трябва да се променят, а не тези, които ги тормозят. „Смятам, че тези съвети са повече от вредни – те са опасни.

Не конформизмът може да намали тормоза, а приемането на различието  

Ето защо смятам, че докато хората в България не започнат да възприемат различието като нещо нормално – и вкъщи, и в училище, но също и в медиите и политиката – много деца и тийнейджъри ще бъдат подлагани на тормоз не по своя вина. За съжаление, дискриминацията не е само вкъщи, нито само в училище – тя е и в медиите, и в парламента, и в правителството, имаме си даже евродепутати, за които езикът на омразата е основен електорален ресурс. Как тогава очакваме децата да не се тормозят помежду си?“

За да е полезна, образователна система трябва да мине през сериозни реформи

До този извод стигат изследвания, които иначе са на много различни теми – за децата бежанци, за български деца, които са учили в чужбина и се опитват да продължат образованието си в България, за дискриминацията и скритата ксенофобия в учебното съдържание. „В образователната ни система се дава приоритет на локалнато знание, вместо на глобалното, на зубренето, вместо на уменията да мислиш, да се ориентираш и сам да създадеш нещо. В учебниците има предимно картинки на бели и здрави дечица, както и на майки. Трудно ще намерите илюстрация с баща, дете с увреждане или дете с по-тъмен цвят на кожата. Образователната ни система, освен това, възпитава и в национализъм“, обясни Светла Енчева.

Според нея ако образованието стане по-близко до света на децата, ако се научи да ги мотивира, те ще имат и по-малко желание да се тормозят, защото тормозът често се възприема и като единственият и начин да се изявиш, да блеснеш.

„Ако образованието се освободи от традиционните стереотипи, унифицирането и национализма и се научи да приема и оценява различието, много ученици ще се спасят от тормоза. Разбира се, важно е и децата да се учат как да се предпазват от онлайн тормоза, но това е справяне с последствията, а не с причините“, подчерта тя.

Източник: Дневник