Недоносен стандарт за бебета

Deca.bg Новини

Лечение извън стандарта

Дори и родените с най-малко тегло бебета веднага се реанимират и поставят в кувьоз, поясняват акушер-гинеколозите. Проф. Слънчева уверява, че „няма случаи, при които децата да се изваждат от кувьозите преди да е необходимо, независимо от теглото и гестационната възраст“. При всички случаи, когато новороденото не е способно да поддържа самостоятелно добра температура и има нужда от подаване на кислород в по-високи концентрации, то остава в кувьоз, до достигане на възраст 35-36 гестационна седмица (1800 г) – това е период от около два месеца. Според интервю на проф. Слънчева пред национален всекидневник най-малкото бебе, което е лекувано в клиниката й, е било с тегло 450 грама.

Здравната каса има пет вида пътеки за лечение на недоносени бебета и в нито една от тях ограничението за регистрация няма значение за лечението. Най-скъпо платената пътека за лечение е за бебета с тегло под 1499 грама и ако се родят преждевременно, те се лекуват независимо от теглото им. НЗОК заплаща за това 3501 лв. и е облекчила до максимум процедурите за отглеждането на бебета в кувьоз.

Логично парите за недоносените не са достатъчно, не са достатъчни кувьозите, вентилационните системи, лекарствата. Едно от лекарствата, което помага на недоразвитите бели дробове на малките, се заплаща от здравната каса. Друго, което предпазва бебетата от вируси и е от ключово значение, за да могат да бъдат предпазени от боледуване недоносените, които страдат от белодробни заболявания 10 пъти по-често от доносените, все още не се плаща от здравната каса. Не достигат лекари и медицински сестри, тъй като става въпрос за много тежка специалност. Вместо да гласува дълго подготвяната програма за недоносените обаче, Таня Андреева прехвърли част от подготвените от специалистите искания в общата програма за детско и майчино здравеопазване. Това не решава нищо, но за сметка засилва недоверието на родителите към медицинските специалисти, които не са виновни за това, че не се отпускат допълнителни средства.

Кой е жив?

Проблемът, който стандартът ескалира, всъщност е границата, в която бебето се смята за живо. Самите изисквания в новия медицински стандарт не променят медицинското поведение и прилагането на медицински грижи по отношение на преждевременно настъпили раждания или аборти, изтъкват от здравното министерство. Промяната е само по отношение на медицинските критерии, при които се прави гражданска регистрация на децата. Ако бебето преживее три дни, то се води живо и получава ЕГН, съответно и име. Ако почине след това, родителите му ще могат да го погребат. „В нашата болница имаме изричен документ, в който родителите изказват съгласие или отхвърлят желанието за погребение. Единични са семействата, в които си вземат починалото детето за погребение“, казва проф. Слънчева. Ако обаче бебето е недоносено, роди се мъртво или почине в първите три дни, то се води аборт и биологичен отпадък, а родителите не могат да го погребат.

„Считам подобно нормативно решение за недопустимо. Колкото по-завишени са критериите, толкова по-ниска е стойността на живота“, коментира пред БНР юристът Стоян Ставру. Той е категоричен, че подобна промяна изисква най-малкото широк обществен дебат. „Когато зад сложните медицински термини и експертните текстове се крие решение за или против живота, този, който ги съставя, е длъжен да ги представи публично по подходящ начин“, допълва Ставру. По думите му границите са значително завишени, а на тяхна база правото признава на един живороден плод качеството му на дете, на човек. В случая децата, родени под тези праг, не съществуват за правото дори и да са живородени. „Човешкият живот не е предмет на администриране“, убеден е юристът.

В позиция, публикувана на сайта на фондация „Макове за Мери“, д-р Бояна Петкова изтъква, че завишаването на критериите спрямо предходната и дори по-предишната наредба изглежда произволно и нелогично. „Ако поради напредъка на медицината в цяла Европа критериите константно спадат, каква може да бъде причината у нас да се покачат, при това драстично“, пита тя. И допълва, че между 600 и 800 грама и 22-ра и 26-та г.с. ще попаднат доста бебета, а тези от тях, които не преживеят три денонощия, ще бъдат третирани като „абортен плод“ – тоест сякаш никога не са живели, въпреки че обективно, и на първо място за родителите си, те са били живи. „Съответно би трябвало да се възползват от правото на всички човеци – да бъдат назовани, да бъдат запомнени и да бъдат изпратени“, смята д-р Петкова. Проблем според нея е и отпадането в новата наредба на дефиницията за потенциална жизнеспособност, която досега определяше дали прекъсването на бременността представлява „аборт“ или „раждане“.

Така се оказва, че лекарите и акушерките са изправени пред един непълен стандарт, за който нямат обяснение, макар те да са тези, с които общуват родителите.

Източник: Capital.bg