Здравното министерство претеглило отново живота в Наредба №12

Deca.bg Новини

Ново своеобразно претегляне на живота е направило предишното ръководство на Министерство на здравеопазването (МЗ), с което – според експерти – е върнало България в средните векове.

Става дума за изменената в края на юли Наредба №12 за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Тя урежда и без това оспорваните критерии за разликата между раждане и аборт. С тях пък са свързани проблеми на много родители, които са родили мъртвородени деца и не са получили право да ги погребат, защото според наредбата раждане не е имало, било е аборт.

Новите разпоредби в Наредбата въвеждат завишени критерии при разграничаването между раждане и аборт:

13. „Раждане“ е цялостна (включваща плод и плодни придатъци) експулсия или екстракция на плод независимо дали е жив, или мъртъв, който отговаря на следните критерии:

а) телесна маса при раждането 800 и повече грама и/или гестационна възраст 26 и повече гестационни седмици;

б) телесна маса при раждането под 800 грама и/или гестационна възраст под 26 гестационни седмици – при условие, че плодът е роден жив и е живял поне 3 денонощия.

Останалите случаи се приемат за аборт, детето се третира като биологичен отпадък, който се унищожава в болницата, а родителите не могат да погребат.

Измененията в наредбата показват, че тези критерии са завишени. Преди критериите за разлика между аборт и раждане предвиждаха плодът да тежи поне 600 грама и гестационна възраст от поне 22 гестационни седмици.

„Добре дошли в средните векове“,

написа по този повод д-р Бояна Петкова в публикация в профила си във „Фейсбук“, съобщава „Дневник“. Д-р Петкова е един от най-яростните защитници на правата на родителите с мъртвородени бебета и основател на фондация „Макове за Мери“. Тази кауза става нейна, след като през април 2012 г. втората й дъщеря – Мери – се ражда мъртва, и Петкова научава, че законът не й позволява да регистрира и да погребе детето си като личност, а плодът се третира като биологичен отпадък и се унищожава в болницата. Фондацията предлага подкрепа на родители, преживели перинатална загуба и се бори да въведе малка промяна в Закона за гражданската регистрация, който да позволява погребването на мъртвороден плод.

Според становище, публикувано от Петкова на страницата на фондация „Макове за Мери“, медицинският напредък позволява оцеляването на бебета, родени с тегло около 600 грама и около 24 г.с. в около 60% от случаите при полагането на максимален обем високоспециализирани медицински грижи, но с риск за дългосрочни увреждания. При 800 гр. след 26-а г.с. шансовете достигат 80%, а за бебета, родени около или след 28-а г.с. с тегло 900-1000 грама – дори 85-95%.

Тъй като няма по въпроса общоевропейски правен стандарт всяка страна сама определя критериите, общата тенденция е границите да се занижават именно заради напредъка на медицината, затова и решението на българското здравно ведомство няма логика, смята основателката на „Макове за Мери“. В Германия, например, за потенциално жизнесопособно се смята бебе, родено с тегло над 500 грама и 23 г.с. В Швейцария за бебета, родени живи (с признаци на кръвна циркулация) между 22-а и 24-а г.с. се полагат палиативни грижи, даващи възможност животът им да приключи без страдание.

Според Петкова причините за вдигането на границата у нас са икономически и административни. Грижите за тези деца са една от най-скъпите пътеки, покривани от здравната каса, като разходите възлизат на между 3000 и 4000 лв., при това за случаи, които нямат много шанс за живот.

„Не можеш да оправдаеш разходи по някого, който според всички правила на държавата не е съществувал. Съответно парите, похарчени в опит да се съхрани животът на това бебе, са реална загуба за съответната клиника и не могат да бъдат възстановени по никакъв начин. Е, добре, ще си кажем всички ние – това не може да е аргумент да не се проведе добросъвестно реанимация и да не бъдат положени максимални усилия за съхраняване на живота на това бебе. Е, да, съгласна съм. Но следва да сме наясно, че когато действаме в контекста на икономическа принуда, невинаги взимаме най-добрите решения. Разбира се, всичко това е напълно спекулативно и в никакъв случай не бих си позволила да отправям обвинения към когото и да е. Просто искам да стане ясно, че подобна нормативна уредба създава несигурност в обществото и поражда съмнения – независимо оправдани ли са те или не. Не е редно възможността за злоупотреба с човешкия живот /дори и хипотетична/ да бъде нормативно регламентирана.“, пише в становището на фондацията.

„Критериите са значително завишени, а това са критерии, въз основа на които правото признава на един живо роден плод в качеството му на дете, на човек. Тук е фронтовата линия за борба на човешките права. Човешкият живот не трябва да е предмет на бюрокрация“, каза по повод новия медицински стандарт и юристът Стоян Ставру пред БНР.

Деца на Шрьодингер

В свой коментар на промените в Наредба №12, публикувана в сайта на Стоян Ставру, авторът Делян Недев описва и парадоксите в нея, като казва, че с нея се допуска съществуването на т.нар. „деца на Шрьодингер“. Става дума точно за абсурди в изброените критерии в Наредбата, допуснати в предишната ѝ редакция, след това коригирани и сега отново въведени.

„В посочения текст е допусната сериозна грешка: ако в подточка „а“ е оправдан съюзът и/или – защото всяка от двете хипотези е достатъчна, за да се приеме, че детето е жизнеспособно, то в подточка „б“ съюзът и/или означава точно обратното – всяка от двете хипотези е достатъчна, за да се счита плодът за нежизнеспособен. Освен че подобно тълкуване на подточка „б“ е морално недопустимо, чисто логически двете подточки си противоречат – например при телесна маса 700 грама и гестационна възраст 20 седмици, приложими се оказват и двете хипотези. Това буквално значи, че детето, според наредбата, ще бъде едновременно жизнеспособно и нежизнеспособно; подобно на котката на Шрьодингер, затворена в лошо изработена нормативна кутия“, пише Недев. Той обяснява, че след първия гаф е следвала поправка през приетия по-късно медицински стандарт „Неонатология“ с Наредба № 34, където е дадено същото определение за потенциална жизнеспособност, само че хипотезите на ниско тегло и ниска гестационна възраст са свързани само със съюза „и“.

Тъй като в новата наредба няма изобщо определение за жизнеспособност, то не може да се приеме, че с нея автоматично се поправя поредния гаф със съюзите и/или.

Източник:  Правен Свят