България трябва да създаде специализирани детски съдилища

Deca.bg Новини

Важно е да има специализация и при адвокатите, казва експертът и член на Комитета на ООН по правата на детето Жан Зерматен

Жан Зерматен е швейцарски експерт в областта на детското правосъдие и защитата правата на децата. Той е член на Комитета на ООН по правата на детето от 2005 г., като в периода 2007-2011 г. му е заместник-председател, а след това до 2013 г. го оглавява. От 1980 г. до 2005 г. е начело на специализиран детски съд в Швейцария. Основател и директор на Международния институт за правата на детето. Участвал е в изработването на проекта за първия Наказателно-процесуален кодекс за непълнолетни.Преди дни беше в България като лектор на обучителен семинар за адвокати по проект на „Адвокати в защита правата на детето“. Проектът се изпълнява от сдружение „Програма за развитие на съдебната система“ и се финансира от Българо-швейцарската програма за сътрудничество чрез фонд „Партньорство и експертна помощ“.– Г-н Зерматен, възрастта на извършителите на престъпления постоянно пада. А малолетните и непълнолетните, които престъпват закона, стават повече. Какво може да е решението на този проблем?– Детското правосъдие е важен проблем навсякъде, не само в България или в Швейцария. Това е поле, където държавата погазва правата на децата. Защото автоматичният отговор на властите на престъпления, извършени от деца, е да ги лишат от свобода. Въпреки че много често става въпрос за дребни престъпления. Тъй че проблемът е голям. Това е област, в която има законодателство, международни и вътрешнодържавни инструменти, с които се прави опит да се ограничи погазването на права. Комитетът на ООН за правата на децата, чийто член съм, наблюдава много страни. И нито една държава не може да избяга от критики. Дали преимущество трябва да има интересът на младия правонарушител, или пък обществената сигурност? Или да се намери балансът. Всяка държава трябва да намери своя баланс. Ние не можем да налагаме решения. Няма вълшебна пръчка. В Швейцария имаме някакво решение. Но не можем просто да го изнесем за България. Всяка страна има своя история, култура, съдебна съдебна система и контекст. Мога да говоря за моята страна и моя регион. Но никога не бих казал – вземете швейцарското решение и го приложете в България. Не казвам, че ние имаме перфектната система, но имаме желание да помогнем на България в тази област.– Специализираните съдилища за деца, каквито има в Швейцария, част ли са от решението? УНИЦЕФ има не една препоръка към България за създаване на такива. Но нищо не се случва.– Да, мисля, че това е част от решението. Един от принципите в Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от 194 държави, е правото на всяко дете на съдебна система, различна от тази за възрастните. Децата, които извършват престъпления, не са развити личности. Не трябва да бъдат третирани като възрастни. Тук идват на ход специфични закони, специализирани съдилища и съдии. Специализирани не означава само с познания в правото, но и запознати с детското развитие, детската психология и детските нужди. За един „обикновен“ съдия делото с участие на дете ще е един от много казуси. В Швейцария направихме специализирани съдилища след Втората световна война, преди повече от 60 години. Това препоръчвам и да се направи в България. Тук има специални текстове в законите, но те са твърде стари. Освен това трябва да има подходящи закони не само в областта на наказателното право, но и в гражданското, не само когато става дума за деца престъпници, но и за такива, които могат да бъдат засегнати от решения на граждански и административни съдилища. При казуси в здравеопазването, миграцията, също трябва да се обърне внимание на специалните нужди на децата. Има казуси, в които децата не са част от процеса, но са засегнати от съдебните решения – при разводите например. Така че има нужда във всички клонове на правосъдието от специализация на магистратите, пред които ще се изправят деца, независимо в каква роля.– И това ще намали ли детската престъпност?– Със сигурност. Не съм наивен, знам, че и децата извършват престъпления. Но когато лишаването от свобода е единственият отговор на поведението на децата и на правонарушенията им, се произвеждат престъпници. Не се търси причината за проблема, а се действа срещу симптомите му. Повечето от държавите, в които няма специализирани съдилища, имат високи нива на детска престъпност.Опасно е да се каже еднозначно, че детската престъпност намалява там, където има детски съдилища. Обикновено е така. Но не става дума само за закони и институции, които трябва да бъдат създадени. Трябва да се мисли и за превенцията. Ако бедността е основната причина да има деца, които живеят в институциите, то не трябва да се работи за подобряване на институциите, а срещу бедността и в подкрепа на семействата, които имат проблеми с това да осигурят образование на децата си. Във времена на икономическа криза правителствата режат от бюджета за превенция. В краткосрочен план това няма да проличи, но в дългосрочен ще струва скъпо.– Имате ли наблюдения дали в страните, където има специализирани съдилища, пада и броят на децата рецидивисти?– Малко страни имат статистика. Но където има специализирани съдилища, нивото на рецидивизъм е много ниско в сравнение с възрастните. В Швейцария 50% от осъдените възрастни извършват престъпление отново. При децата процентът е 15. Разликата е голяма. – Преди няколко години управляващите тук създадоха спецсъдилища за делата срещу организираната престъпност. Може би трябваше да се инвестира в детски съдилища. Те биха намалили нуждата от такива за организираната престъпност в бъдеще.– За мен е ясно, в България всеки знае, че Комитетът по правата на детето два пъти е препоръчал създаването на специализирани съдилища. Знам, че има съдии, които се занимават с това, но те не са обучени и действат по усет. България трябва да приеме препоръката и да създаде стъпка по стъпка специализирани детски съдилища.– Какво трябва да е специалното при обучението на съдиите?– В юридическите факултети и в обучението на младшите съдии няма специализация. Би било много добре още от университета да се учи за правата на децата. Това не е само право, а социология, педагогика, психология. Тогава може да има и специализация при обучението на адвокати, съдии и полицейски служители. Всъщност полицейските служители първи се сблъскват с децата правонарушители. И ако те действат адекватно, случаят ще приключи добре. Ако обаче полицейските служители не действат по подходящ начин, децата няма да разберат правилно какво се случва. Ситуацията ще е държавата срещу детето. Затова обучението на полицейските служители как да работят с деца е изключително важно. – Не само полицаите и магистратите трябва да специализират за работа с деца. Вие сте в България за обучение на адвокати за работа с деца. Какво е специфичното при тях?– При адвокатите в България има същият проблем – те не специализират за работа с деца. Да представляваш или защитаваш дете, не е като да защитаваш възрастен. Първо, трябва да накараш детето да ти се довери не само като адвокат, но и като човек. В много случаи, представлявайки дете, ти си в конфликт на интереси с родителите му например. Да вземем процесите за развод: при тях интересите на детето може да се различават от тези на майката или на бащата, или и на двамата. Когато детето е жертва на домашно насилие, то не може да бъде защитавано от родителите или от техния адвокат. Затова е важно да има специализация и при адвокатите. Децата трябва да бъдат представлявани не само по наказателни и граждански дела, но и в много други области, където се вземат решения за тях. Когато в здравеопазването се отказва дадено лечение, например кръвопреливане, дали се взема предвид интересът на детето? Или пък в училище, където всеки ден имаме трудни ситуации, включително свързани и с насилие или с дисциплинарни наказания на децата. Или пък когато става дума за деца, настанени в институции. Във всички тези ситуации интересът на децата трябва да бъде защитен. Децата трябва да се третират като личности, а не като предмети, с които може да постъпваме, както си искаме.– Дайте пример за швейцарския начин. Какво е отношението към децата в съдебната система?– В съда, където работех, например имаше социални работници на щат. Беше трудно да убедим политиците, че социалният работник може да работи в съда. Така имаш директна връзка между него и съдията. И работата ни не е затруднена от формалности – не трябва да пращаш молби до дадена служба да ти изпрати специалист и после да чакаш той да те вмести в графика си. Има и съдилища, където работят психолози. За мен това е много добър модел. Може за други държави да не е. Както вече казах, няма универсално решение. Не може да почнеш от нулата и на другия ден да имаш идеална система.

Източник: СЕГА