Съдът в Страсбург даде възможност на неправителствените организации да водят дела от името на жертви на тежки нарушения на правата на човека

Deca.bg Актуално от БХК, Новини, Прессъобщения

Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) намери, че неправителствена организация (НПО) има право да заведе жалба от името на ромски младеж, починал в психиатрична болница в Румъния. Това е прецедент в практиката на Съда, който е от изключително значение за делата срещу България от името на децата от Домовете за деца с умствена изостаналост, които Българският хелзинкски комитет заведе от 2012 г. насам.

По делото Център за правни ресурси от името на Валентин Къмпеану с/у Румъния(жалба № 47848/08) Голямата камара на ЕСПЧ намира нарушения на чл. 2 (право на живот) и чл. 13 във вр. с чл. 3 (право на ефективно правно средство за защита) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) за това, че румънските власти са допуснали смъртта на 18-годишния Къмпеану – млад ХИВ-позитивен ром с тежко психично заболяване в психиатрична болница. Българският хелзинкски комитет се включи като трета страна по делото.

След пробива на Къмпеану вече е сигурно, че делата заведени от БХК срещу България за смърт и малтретиране на деца от институциите ще бъдат спечелени и държавата осъдена“, заяви адв. Маргарита Илиева, правна директорка на БХК, която води българските дела. „От днес свободата на държавата да убива в институциите радикално ще се свие. Последното дело наскоро заведено от БХК срещу България касае смърт на момиче, което се е задавило с храна, защото никой от персонала на дома не си е направил труда да уведоми персонала на болницата, където то умира, за това, че то не може да яде твърда храна и не може да се храни само. Случаите от България са по-тежки от този на Къмпеану“.

Фактите:

Валентин Къмпеану е роден през 1985 г. Изоставен е от майка си като бебе, която впоследствие умира. Баща му е неизвестен. На 5-годишна възраст е диагностициран като ХИВ-позитивен, по-късно е открита тежка умствена изостаналост, а в последствие развива хроничен хепатит, туберкулоза и пневмония. Преминал през редица институции за деца, след като навършва 18-годишна възраст е принуден да напусне детската институция, като Отделът за закрила на детето на свое заседание, на което Къмпеану, или негов представител не присъстват, взима решение той да бъде преместен в Невро-психиатрична болница „Пояна Маре“ (Болницата). От там отказват да го приемат, а г-н Къмпеану е настанен в медико-социален център 4 месеца по-късно – в началото на февруари 2004 г. Там се установява изключително тежката психиатрична и физическа деградация на Валентин, оставен без анти-ретровирусна терапия и страдащ от недохранване. На 9 февруари Валентин е изпратен в болницата „Пояна Маре“ заради влошаване на психическото му състояние, от където е изписан още същия ден. На 13 февруари отново е приет в Болницата. Една седмица по-късно представители на Центъра за правни ресурси (ЦПР) го намират сам, в неотоплена стая, на легло без спално бельо, облечен само с горнище на пижама и оставен без необходимата му помощ, за да може да се храни и да ходи до тоалетна. Същата вечер Валентин умира.

На 23 февруари 2004 г. ЦПР внася жалба за причиняване на смърт по непредпазливост. Започва разследване, като тялото на Къмпеану е ексхумирано и е направена аутопсия, каквато не е била направена преди, въпреки законовото изискване. През юли 2005 г. обаче, прокуратурата решава, че няма да повдига обвинение по случая. Това решение впоследствие е отменено от съд, който посочва и редица пропуски на разследването. Въпреки, че досъдебното производство е възобновено, прокуратурата отново отказва да повдигне обвинения, като заключава, че няма каузална връзка между лечението на Валентин и неговата смърт. Няколко други институции имащи отношение към инцидента, също не откриват, че правата на г-н Къмпеану са били нарушени и че няма причина за вземане на дисциплинарни мерки срещу служители на болницата „Пояна Маре“, въпреки, че според доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията (КПИ), в рамките на две зими през 2003 и 2004 г. в същата болница са починали 109 пациенти заради сериозно неглижиране и лоши условия на живот.

Допустимост на жалбата:

Основният въпрос по делото е дали Центърът за правни ресурси (ЦПР) има право да води дело от името на Валентин Къмпеану без да са били упълномощени за това и без да са имали значителен контакт с него, докато е бил жив.

ЕСПЧ посочва, че въпреки, че ЦПР започва правни действия малко преди смъртта на Валентин, а след това води редица процесуални действия, имащи за цел да изяснят обстоятелствата около смъртта му, нито един национален орган не оспорва правото на организацията да представлява Къмпеану.

ЕСПЧ също така приема, че г-н Къмпеану е бил в изключително тежко уязвимо положение, заради което не е имал сам възможност да инициира правни действия без необходимата подкрепа, въпреки че формално настойник или попечител не му е бил назначен. Съдът посочва като особено важно и факта, че държавата не е назначила настойник или друг представител на г-н Къмпеану, който да осигурява неговата защита или да го представлява пред болничните власти, националните съдилища и ЕСПЧ.

Посочвайки изключителните факти по случая, както и сериозните нарушения на правата на г-н Къмпеану, ЕСПЧ намира, че ЦПР има право да води делото от името на Валентин. В противен случай, според Съда, твърдените сериозни нарушения на Конвенцията няма да могат да бъдат разгледани на международно ниво и съществува риск, румънската държава да избяга от отговорност по Конвенцията, само защото не е осигурила настойник или попечител на Валентин, което е трябвало да направи по закон.
 
Нарушения на Конвенцията

Разглеждайки жалбата по същество, ЕСПЧ намира нарушение на чл. 2 (право на живот) на ЕКПЧ, за това, че румънските власти не са осигурили необходимите закрила за живота на Къмпеану. Съдът посочва, че през целия си живот, Валентин е бил в ръцете на властите, които са били длъжни да му осигурят грижи и лечение. Вместо това, той е настанен в медико-социален център, който не е бил предназначен за грижи за ХИВ-позитивни хора и хора с психически проблеми; бил е преместен в Болницата „Пояна Маре“, въпреки, че първоначално това е отказано, заради липсата на ресурс за лечение на ХИВ и въпреки че властите са знаели за тежката ситуация в болницата, описана след това в доклада на КПИ; на Валентин никога не е назначена анти-ретровирусна терапия, както и подходяща терапия за психичните му проблеми (бил е третиран главно с успокоителни), а въпреки многобройните му премествания, реалното му здравословно състояние никога не е било изследвано детайлно.

Освен това ЕСПЧ намира и процесуално нарушение на чл. 2, заради това, че румънските власти не са уточнили обстоятелствата около смъртта на Валентин и не са идентифицирали виновните за неговата смърт.

Съдът също така намира, че в Румъния липсва ефективен механизъм, за защита на хората с ментални проблеми във връзка с правата им гарантирани от Конвенцията. Посочвайки, че румънските власти не са посочили каквато и да е процедура, чрез която да се потърси отговорността на властите  по независим, публичен и ефективен начин, ЕСПЧ намира и нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 2 от Конвенцията.

ЕСПЧ присъжда и 10 000 евро на ЦПР и 25 000 евро на Interights, които подпомагат ЦПР, като разноски по делото. Съдът не присъжда обезщетение.

За контакти:
адв. Маргарита Илиева,
Директорка на правната програма на БХК