За довиждане: хаос във фонда за лечение на деца

Deca.bg Новини

В последните дни на сегашното правителство, в министерствата очевидно кипи усилен труд. От началото на юли досега екипът на здравното ведомство например публикува цели девет проекта на нормативни актове. Един от тях променя правилата за работа на център „Фонд за лечение на деца“ – институцията, чиято основна функция е да финансира лечението в чужбина на деца, за които такова няма в България.

Министерството на здравеопазването (МЗ) предлага молбите за финансиране да се разглеждат от комисия от медицински специалисти и представители на държавни институции. Досега тази роля се изпълняваше от Обществен съвет, в който освен лекари, влизаха и представители на неправителствени организации, БЧК и медии. МЗ предлага те да останат без право на глас при взимането на решения за отпускане на финансиране, което освен че ще намали прозрачността във фонда, ще затрудни и работата му.

Поправките влизат в постановление на Министерския съвет и лесно могат да бъдат приети, защото не изискват гласуване в Народното събрание. Освен това според доклада на здравния министър към проекта за промени, бюджетът на фонда не се нуждае от актуализация, което противоречи на изнесените тази седмица данни, че от общо 6 млн. лв. средства за 2014 г., вече са изразходени близо 5 млн.

Проблеми – дежавю

Предлаганите промени създават риск дейността на „Фонд за лечение на деца“ отново да забуксува. От създаването си той работи почти под непрекъснато напрежение – в началото беше напълно неефективен и се прочу, когато върна пари в бюджета, докато болни деца събираха пари с дарителски кампании. След няколко директорски смени работата започна да се нормализира и за известно време фондът успяваше да придвижва навреме молбите на децата и да взима адекватни решения.

В края на миналата година обаче, правителството на БСП назначи за директор бившия си депутат Ива Станкова и нещата отново тръгнаха надолу – молбите на децата изчакваха по бюрата с месеци, а родители отново започнаха да търсят помощ от дарители. След няколко месечни опити да се задържи на власт, Станкова подаде оставка, а здравният министър обяви конкурс за мястото. Той обаче премина в сянка – разбра се единствено, че кандидатите са двама. Резултатите така и не бяха обявени, докато в един момент в менюто „контакти“ на уебсайта на фонда не се появи името на Христо Аначков като директор (полето „Управление“ на сайта обаче все още стои празно). Аначков беше за кратко директор на фонда преди години, но се оттегли поради здравословни проблеми, като остана в екипа. По информация на „Капитал“, той не е бил сред кандидатите в конкурса на МЗ. До този момент здравният министър Таня Андреева не е обявила официално дали е назначен на поста или не.

Изключването на представителите на неправителствения сектор от взимането на решения по молбите на децата може да направи работата на фонда отново непрозрачна. Досега тези хора бяха основните двигатели за подобрения в работата на структурата и сигнализираха при проблеми. Ако поправките се приемат, освен че няма да участват в разглеждането на молбите, представителите на Обществения съвет вече ще се определят със заповед на здравния министър.

Това нововъведение може да се тълкува и като отмъщение: отговор на критиките на представители на сегашния съвет при нередностите в работата на фонда. МЗ ще определя и медицинските специалисти, които да влязат в комисията за взимане на решения по молбите. По информация на „Капитал“ тези промени не са били обсъждани на срещите на работната група, изготвяща поправките, с министър Андреева.

Отново дарителите

В проекта за промени здравното министерство е включило още един абсурден момент – според тях общественият съвет трябва да „организира, подпомага и провежда мероприятия по набиране на финансови средства за осъществяване дейността на фонда“ и да „популяризира дарителската инициатива“. Нуждата от дарителски кампании за лечението на тежки болни деца през годините беше негативна последица именно от лошата работа на фонда. Идеята на тази институция е да осигури държавни средства за (не толкова големия) брой деца, които не могат да бъдат лекувани в България. Прехвърлянето на подобна задача на дарителите е просто бягане от отговорност.

Спорна промяна е и текстът, че фондът не финансира „дейности, необходими при спешни състояния“, тъй като не е ясно как се дефинира понятието спешност.

В мотивите за промените здравният министър Таня Андреева посочва, че „не се залага изискване за осигуряване на допълнителни финансови средства“, а новата организация на работа ще оптимизира неговите разходи. Справка на bTV тази седмица обаче показа, че от общо 6 млн. лв. предвидени за 2014 г. досега вече за изразходени близо 5 млн. лв. Което означава, че фондът се нуждае от още толкова, за да посрещне нуждите за финансиране на лечение до края на годината. И е малко вероятно промените в дейността на фонда да ги покрият.

Новият начин на работата на фонда може освен това да забави дейностите му чисто организационно. Междувременно електронният регистър на сайта на структурата показва доста голям брой неразгледани молби на деца, за които се чака медицинско становище. Спомените от подобни моменти в миналото не са никак обнадеждаващи.

Източник: Капитал

Автор: Люба Йорданова