Становище на Институт по социални дейности и практики относно реформата в младежкото правосъдие

Deca.bg Новини

Институт по социални дейности и практики (ИСДП) е организация с нестопанска цел, работеща за развитие на социалната работа като помагаща професия, насочена към социално включване на уязвими групи хора в обществения живот на България. Институтът e създаден през 2001 година от специалисти работещи в областта на социалната работа и социалната политика. Организацията e дело на част от екипа извършил националното представително изследване „Социална оценка на грижите за деца в България“, които по времето на своята теренна и консултантска дейност взеха решение за създаване на организация, която да се опита да приложи на практика идеите и предложенията за развитие на модерна и съвременна социалната работа с в България.

Проблемът

1.1.  Остаряла нормативна рамка и концепция за младежко правосъдие

Противодействието на детското противоправно и асоциално поведение е регламентирано в НК, НПК, ЗИН, ЗБППМН. Според НК децата до 14.г. възраст са наказателно неотговорни, а от 14 до 18 г. възраст са с намалена наказателна отговорност. Първата група са малолетни, а втората непълнолетни. Трябва да се отбележи, че такова деление не съществува в другите страни от ЕС, когато се говори за младежко правосъдие се има предвид групата на деца, които са с намалена наказателна отговорност. В НК, НПК, ЗИН има особени разпорени за децата от 14-до 18 г., които най-общо отговарят на международните стандарти. Сериозното нарушение тук е липсата на специализирани дознатели, прокурори, съдии, които да са подготвени да реализират на практика тези разпоредби в съответствие с най-добрия интерес на детето и при гарантиране на неговите права, залегнали в конвенцията на ООН, по която България е страна. На критика от международните институции се подлага и изключително ориентираният към наказания подход в младежкото правосъдие и отсъствието на достатъчно алтернативни мерки, в които социално-помагащият подход да е ключов.

Като противоречащ по идеология, същност и практика на международните стандарти се определя ЗБППМН от 1958 г. Последните промени в него през 2004 г. не доведоха до някакви значителни промени в практиката на прилагането му.

– законът предвижда една по-скоро обществена институция, каквато е местната комисия да изпълнява функции, които всяка уважаваща себе си правна система разделя между различни органи – разследване, доказване на вина, определяне на възпитателна мярка, изпълнение на тази мярка, контрол и наблюдение върху нейното изпълнение.

– изключително укорима е т.н. дефиниция на „противообществена проява“, която дава простор на субективизъм чрез разбирането за „действия, противоречащи на морала“ и освен това включва прояви, които ако бяха извършени от възрастни не биха били санкционирани. Проявите, които се санкционират по този закон са „бягство от дома“, „бягство от институция“, „просия, скитничество“ и пр. Данните на НСИ показват, че най-голям е относителният дял на т.н. „други“ прояви, за които са наложени възпитателни мерки (над 40%). Въпреки усилията на много организации и институции в страната и от вън, като цяло няма промяна на политиката за младежко правосъдие.

– възпитателните мерки по чл.13 на ЗБППМН имат наказващ характер, т.е техният възпитателен ефект е в налагането на санкция или ограничение. Тяхното прилагане за децата над 14 г. може да има положителен ефект като отклоняване от наказателното правосъдие, но проблемът тук, е че те не се прилагат от обучени професионалисти, а от хора, които се основават на своя житейски опит и за съжаление ефектът от техните намеси е по-скоро незначителен[1].

 1.2. Нарушаване на правата на децата до 14 г.

Особено тежка е ситуацията на т.н. малолетни деца, на които се налагат възпитателни мерки. Когато те бягат, трябва да им се помогне, а не да се наказват. Често те са въвлечени в извършването на престъпление от възрастни лица. Тези деца не се разпознават като жертви и спрямо тях се прилага ЗБППМН като се образуват възпитателни дела, мерките минават през наказателен съд и децата се настаняват в специализирани институции за деца в конфликт със закона(ВУИ и СПИ). Все още у нас действат два закона успоредно – Закон за закрила на детето (ЗЗД) и Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН), без да е ясно кой от тях е с приоритет в случаите, когато има дете в конфликт със закона, но то не е наказателно отговорно. Нещо повече, ако съдът, който трябва да потвърди мерките на МК, които предвиждат извеждане от семейството, прецени, че детето е жертва, той не може да приложи мерките по ЗЗД и или да поиска тяхното налагане, единствено може да върне мярката на МК, която да приложи друга.

Подобна е и ситуацията на непълнолетни деца, които са в конфликт със закона и са въвлечени в извършването на престъпни деяния от възрастни лица. Спрямо тях се прилагат или мерки по ЗБППМН, или наказания, предвидени в НК в частта за непълнолетни, но няма ясни критерии за взетите решения от компетентните органи. Често те нямат достъп и до социалните услуги и мерки за закрила, тъй като децата с поведенчески проблеми не са категория деца в риск според ЗЗД. По този начин превенция на детската престъпност е обречена.

1.3. Липса на специализирана подготовка на почти всички професионалисти, включени в системата за младежко правосъдие. Компетентностозначава изпълнение на функциите на определено ниво, стандарт, с други думи – не изпълнение, базирано на житейски представи, а на специализирана подготовка и съответстващо на определени изисквания. Както стана дума по-горе у нас няма специализирани дознатели, съдии, прокурори за работа с деца, каквито са изискванията на международните стандарти. Хората, с малки изключения, които прилагат ЗБППМН и не са специално подготвени да работят с деца с поведенчески проблеми и прилагат житейски умения и подходи. Една от малкото специално обучени групи професионалисти са инспекторите ДПС към РПУ. При тях обаче има сериозно смесване на функции и е необходима промяна за развитието им именно като полицаи, специализирани за работа с деца, правонарушители (14-18 г. и за оказване на полицейска закрила на деца (0-18). Няма и професионални стандарти за различните професии, базирани на компетенции, каквато е практиката в повечето европейски страни.

1.4. Отсъствие на професионални мерки и услуги за деца, извършители на престъпления

Ако едно дете (над 14 години) извършва престъпления (не противообществени прояви) на практика освен изпращане във ВУИ няма други специализирани мерки и услуги, които да предлагат ефективна намеса. Действащата система е абсолютно безпомощна при деца, които системно извършват насилие над други деца, извършват кражби или други престъпления. Определянето на обществен възпитател от страна на МК не осигурява такава намеса, най-малко защото тези възпитатели не са специално обучени да работят с правонарушители, не разполагат с методически инструментариум и с регламент за да осъществяват едновременно помагаща и рестриктивна намеса. Това води до усещане за всепозволеност у децата и за безпомощност у възрастните. Съвсем скоро директор на ДДЛРГ сподели, че дори полицията отказва да се намеси, когато има случаи на побой от страна на едно дете върху друго. Единствената възможност изглежда СПИ и ВУИ, но там е ясно, че детето няма да получи необходимата интензивна намеса, специализирана, която да има ефект. Рискът от задълбочаване на проблема е значителен. От друга страна, не може всички извършители да се изпращат в институции от затворен тип. Сега действащата система не позволява създаване на центрове, които да предлагат програми за третиране от открит или полуоткрит тип, т.е. децата да посещават само през деня програмите или някои от тях, за кратко време да бъдат настанявани там. Доставчиците на социални услуги могат да развиват и предлагат само превантивни услуги или такива, които са предписани в пробационна мярка. Сред възпитателните мерки няма такива, освен консултиране, което в повечето случаи е недостатъчно, особено ако е самостоятелно, без други мерки и програми, без програми за работа с родителите. Създаването на центрове и програми изисква изпращането там да е добре регламентирано нормативно, което означава със съдебно решение, в противен случай има сериозен риск от нарушение на правата на детето. Това е още едно основание за въвеждане на детски съд, който да определя мерките за закрила, възпитателни мерки за деца правонарушители.

1.5. Недостиг на надеждна статистическа информация, която да  служи за определяне на политиките в тази област. Има нужда от преглед на индикаторите, по които се събира информацията, както и на механизмите за нейното събиране. Индикаторите са важни освен, за да отговорят на действителните нужди на управлението на процесите, но и за да дадат възможност за сравнителен анализ с другите европейски страни, което предполага ОМК (отвореният метод на координация) приет като основен метод  в Лисабонската стратегия на ЕС. Освен това ние се нуждаем от индикатори, които показват резултати, а не само действия. Не е ясна ползата от това, че са приложени толкова хиляди мерки, ако не разполагаме с информация какво е постигнато, кои мерки са постигнали резултати, кои не и пр. По отношение на механизмите за събиране на информация не е избегнат рискът от дублиране на определена информация и неточност на данните.

1.6Друг сериозен проблем на системата за младежко правосъдие е нейната фрагментарност

Системата е изградена от различни институции, подчинени на различни министерства, включени са различни държавни и общински структури, без да са гарантирани ясни процедури за взаимодействие между тях. Всяка от институциите работи в собствена нормативна рамка, без съобразяване с друга нормативна уредба, което води до това да не се гарантира най-висшия интерес на децата в конфликт със закона. В системата за младежко правосъдие все още няма специализирани съдии, прокурори и следователи, които да са допълнително и специално обучени по проблемите на детската престъпност.

Най-големият проблем тук, че няма институцията, която цялостно да е ангажирана със случая,да следи за неговото развитие и необходимост от промяна, т.е. на езика на социалната работа да „управлява случая“. В системите, в които има детски съд, именно детският съдия „управлява случая“, той има на разположение комплекс от услуги, мерки, както за детето, така и за семейството му и може да определи такъв комплекс именно от гледна точка на нуждите на конкретното дете, да следи за ефективността на предприетите интервенции и да ги променя при необходимост. В системите, ориентирани към модела на социални грижи и подкрепа, управляващите случая са службите по закрила на детето.

2. Цели на реформата в младежкото правосъдие

Главна цел – Превенция на детската престъпност и гарантиране на правата на детето

Конкретна цел – изграждане на ефективна система от структури, мерки, дейности насочени към постигане на успешно социално включване на децата, извършители на престъпления. Постигане на баланс между помагащи и санкциониращи обществени намеси за гарантиране на най-добрия интерес на детето.

Под-цели:

–         постигане на хармонизация на нормативната уредба с международните стандарти. Отмяна на ЗБППМН. Промени в ЗЗД и включване на децата с поведенчески проблеми в групата деца в риск. Мораториум на настаняванията на деца под 14 години в СПИ и ВУИ;

–         изграждане на професионална система с център детето, извършител, и неговите потребности; създаване на детски съд, специализирани услуги за деца, извършители и реформа в статута и дейностите на ВУИ;

–         създаване на професионални стандарти за работещите в системата за младежко правосъдие и стандарти за обучение и подготовка;

–         подобряване на информационната система, за да бъде основа за политиките в областта на младежкото правосъдие

2. Принципи на реформата:

 ·        Детето в центъра на обществената реакция срещу детската престъпност и най-добрият интерес на детето са основен принцип на всяка намеса;

·        Преимущество на помагащия и ресторативния подход, за сметка на наказателния при развитие на системата за младежко правосъдие;

·        Професионализиране на системата за младежко правосъдие;

·        Социалното включване на децата, правонарушители е водещ принцип на системата и на всяка намеса.

·        Индивидуализиране на работата с деца в конфликт със закона – въвеждане на методика за специализирана оценка на риска, криминогенните потребности и ресурсите по случая. Специализираната оценка да послужи за взимане на решение от правоимащите органи за необходимите мерки и наказания, съобразно потребностите и риска на детето-правонарушител.

·        Междуинституционално взаимодействие в политиките за противодействие и превенция на детската престъпност.

3.Ресурси  за промяна

·        Наличие на система за закрила на децата.

·        Подкрепа от съдебната система

·        Наличие на социални услуги за деца в риск, част от които за деца с поведенчески проблеми

·        Наличие на пилотни проекти на НПО

4. Стъпки:

·        Закриване на СПИ, които по дефиниция за институции за деца в риск, не за извършители, а за деца, за които има риск да извършат…., което е показател за духа на ЗБППМН.

·        Извършване на анализ на настанените деца в СПИ и ВУИ, като се стартира с СПИ – индивидуална оценка и план за всяко дете, в зависимост от оценката на нуждите и на риска. Този анализ ще покаже каква част от децата наистина трябва да бъдат в корекционни институции, за останалите да се приложат мерки по ЗЗД.

·        Разпределение на ангажиментите и отговорностите при различни нива на превенция. Водеща роля при общата превенция е на общините, МОМН и др., които следва да се ангажират с постигане на сигурна и подкрепяща среда за децата в училищата, в свободното време. Осигуряване на услуги за добро родителстване. Водеща роля на МТСП, ДАЗД и общините при превенция на поведенческите проблеми при деца в риск, услуги за деца и за техните семейства. Водеща роля на МП при превенция на детската престъпност.

·        Създаване на работна група за изработване на съвременна концепция за младежкото правосъдие, която да стане основа за нова нормативна уредба (нов закон, Детски съд, или такива промени в ЗЗД и НК и НПК), които да гарантират една модерна система).

·        Изграждане на информационна система, която:

–         има индикатори, които позволяват сравнителни анализи на национално и на европейско ниво;

–         има ориентирани към резултатите индикатори, към ефективността на интервенциите;

–         ясни механизми и източници на информация.

  • Развитие на система от услуги, мерки и институции, съответстваща на съвременните тенденции в младежкото правосъдие с водеща роля на МП и общините, с участие на НПО – професионални приемни семейства, специализирани за деца с поведенчески проблеми, центрове за интензивно третиране в общността с програми с различна продължителност; центрове от закрит тип с интензивни програми за третиране с различна продължителност, интензивни програми със симулирана изолация.

Подготвили: екип на ИСДП  доц.Нели Петрова-Димитрова  и д-р Надя Стойкова

Източник: ИСДП