Дани Колева, НМД, за приемната грижа в България: „Любовта е лекарство за изоставените деца“

Deca.bg Новини

– Каква е разликата между приемна грижа и осиновяване? Оставам с впечатлението, че се бъркат все още двете неща, така ли е?

– Приемната грижа означава да се грижиш за дете в твоя собствен дом, защото родителите му не са в състояние да го правят. Да го приемат като член на семейството си, но без да го осиновяват. Настаняването и отглеждането на дете в приемно семейство има за цел да гарантира основното право детето да расте и да се развива в семейна среда. При осиновяването родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Осиновяването едновременно осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на детето и удовлетворява естествения стремеж на човека към майчинство и бащинство.

– Развитието на приемната грижа в България ли е решението на въпроса с изоставянето на деца в домовете и закриването на тези институции. От какво още има нужда като услуги?

– Развитието и подобряването на прилагането на приемната грижа на практика е една от ключовите мерки за спиране на входа към домовете. В същото време в Национална мрежа за децата вярваме, че има нужда от повече фокус върху услугите за подкрепа на биологичните родители и превенция на изоставянето. Това могат да бъдат услуги за оказване на подкрепа на ниво родилен дом; издирване и насочване на бременни жени в риск и майки към системата на здравеопазване; консултиране, практическа подкрепа и училища за родители; услуги по подготовка на подрастващи и млади хора за семеен живот; семейно планиране; повишаване на здравната грамотност в рисковите общности и др.

– Проблем ли е, ако приемен родител се откаже в хода на процедурата? Това изгубени усилия ли са и за двете страни?

– Не, не е проблем. За нас тези усилия са инвестиция в това да се разберат по-добре нуждите на децата от домовете или които са в риск от настаняване в институция, възможностите на кандидатите и за това дали приемната грижа е наистина пътят за тях, или те всъщност биха желали да станат осиновители. В случаите на отказали се приемни родители ние считаме това за добра работа от страна на социалните работници, които са им предоставили достатъчно информация за нуждите на децата, какво е приемната грижа, обяснили са коректно за важността на контакта с родното семейство и са помогнали на хората да вземат решение дали да продължат процедурата.

– Какви са необходимите документи за кандидатстване?

– Подава се заявление за кандидатстване заедно с копие на документ за самоличност, документ от ЕСГРАОН, че кандидатите не са поставени под запрещение, не са лишени от родителски права или не са с ограничени родителски права; медицинско удостоверение, че не страдат от СПИН нямат психично разстройство и не са болни от заразни болести като чума, холера и др., които изискват изолация и болнично лечение. Кандидатите също трябва да предоставят документ, удостоверяващ, че не получават месечни социални помощи по реда на Закона за социалното подпомагане, освен в случаите на кандидати за професионално приемно семейство; свидетелство за съдимост и документ, удостоверяващ, че с тях не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

– Може ли да ни кажете накратко каква е процедурата?

– Да станеш приемен родител е отговорно решение. Точно поради това при набирането на приемни родители се започва с осигуряване на информация относно приемната грижа и децата, които се нуждаят от нея. За да се помогне на кандидатите да преценят дали това е подходящ избор за тях и семейството им. Тези, които желаят да продължат, преминават през следните стъпки: Кандидатите подават заявление до Дирекция „Социално подпомагане“. След това започва процесът на оценяване, който включва провеждане на няколко срещи; посещения в дома на кандидатите за оценяване на жилищните условия и безопасността на дома; среща с поне двама души, които могат да дадат писмена препоръка за кандидатите; участие на кандидатите в първоначално обучение за същността на приемната грижа. Процесът на оценяване завършва със становище от обучението и социален доклад, изготвени от социалния работник, работещ с кандидатите за приемно семейство. Кандидатите могат да се запознаят с доклада и да направят възражения по изложените данни и факти пред директора на Дирекция „Социално подпомагане“. Докладът и възраженията (ако има такива) се представят пред Комисията по приемна грижа, която излиза с предложение до директора на дирекция „Социално подпомагане“ за одобряване или неодобряване на кандидатите. Той издава заповед за утвърждаване или неутвърждаване на кандидатите за приемно семейство. След влизането в сила на заповедта утвърдените кандидати се вписват в регистър към Дирекция „Социално подпомагане“.

– Колко време отнема тази процедура?

– Периодът на оценка, включително обучението, отнемат около 4 месеца.

– Има ли право приемното семейство да избира детето, за което ще се грижи?

– Ние вярваме, че мисията на приемната грижа е да помогне на децата да получат семейна ласка и грижа. Децата не са стока, която може да бъде избирана, но в същото време желанията и предпочитанията на приемните родители се взимат предвид, когато се обсъжда за какъв тип дете те биха могли да се грижат. Приемните родители на партньори на социалните работници и родните родители и в този смисъл, те трябва да са част от взимането на решението за конкретното дете, което ще бъде настанено при тях, както и подробният план за грижа за него.

– Какво бихте казали като експерт с дългогодишен опит на човек или семейство, което се колебае дали да стане приемно родител/семейство, за да го насърчите да започне процедура по кандидатстване?

Приемната грижа дава крила на децата и им помага да открият техните корени. Родителската ласка, индивидуалното внимание и грижа дава лекарството „любов“, от което децата се нуждаят, за да пораснат и развият своя потенциал. За приемните родители това е инвестиция от грижи и усилия, която се отплаща многократно в това да видиш усмивката, радостта и щастието на семенцето, което се е превърнало в един млад стрък трева!

Източник: в. „Стандарт“