Смърт по смърт

Deca.bg Публикации

Септември, 2006-а – момичето отказва храна. 26 септември – хоспитализирано в болница в Търговище с работна диагноза „гастродуоденит“. 27 и 28 септември – рентгенография и ехография на стомах и корем – вероятна диагноза „пилорна стеноза“. 29 септември – назначена фиброгастроскопия, която е отложена за 2 октомври по препоръка на анастезиоложката.  2 октомври – състоянието на детето се влошава и я оперират спешно – установяват „излив на стомашно съдържимо, перфорация на дванадесетопръстника и стомаха, причинени от декубитирането на погълнати предмети“. От стомаха на детето са извадени 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия, 3 камъка по 3-4 см. 7 октомври – детето умира. Преразказвам – дете от дом за деца с увреждания постъпва в болница с погълнати 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия, 3 камъка по 3-4 см. Цяла седмица никой не разбира за това. Поставят му грешна първоначална диагноза, забавят фатално важни процедури и детето умира.Тук има два въпроса: Как цяла седмица не разбираш, че тези неща са в корема на едно дете? И как позволяваш на дете, за което се грижиш и за която грижа получаваш заплата, да погълне всичко това?Аз виждам поне две престъплния.  Прокуратурата вижда нула.

Това е началото на мой текст от 3 юни 2011 г. Текстът продължава така:

През 2010-а, по време на съвместните проверки на Българския хелзинкски комитет и прокуратурата във всички домове за деца с увреждания в страната, беше констатирана висока смъртност – неразследвана и в голямата си част предотвратима. Говорим за 238 смъртни случая между 2000-та и 2010-а, три четвърти от които са в следствие от неща като глад, занемаряване, лоша хигиена, измръзване, удавяне, задушаване, залежаване. Проверките установиха също, че на тези места все така има насилие, връзване и малтретиране с вредни медикаменти, както и че над 100 деца страдат от недохранване и има реален риск да умрат от глад. Днес, осем месеца по-късно, прокуратурата е образувала общо 248 досъдебни производства, прекратила е 25, от които 21 все още се проверяват от по-горна инстанция. Няма нито един внесен в съда обвинителен акт, а огромна част от производствата са срещу неизвестен извършител.

Една година по-късно, и всичко е същото

Прокурорите продължиха да постановяват притеснителни откази. Все още няма нито един внесен в съда обвинителен акт.

Затова в средата на май 2012 г. Българският хелзинкски комитет обяви, че завежда дело в Европейския съд по правата на човека за смъртта на детето от началото на този текст. Това е А. Й. от Дома за деца и младежи с умствени увреждания в Стража. Момичето умира на 15 г. през 2006 г. от перфорация на стомаха. Стомах, в който са намерени 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 см при операция, която не успява да го спаси.

Прокуратурата, която през 2010 г. обеща да разследва всички детски смърти и да извади наяве фактите за всяка една от тях, не намира наказателно отговорни лица за смъртта на детето. Разследвани са само действията на болничния персонал, но не и тези на персонала на дома, допуснал детето да погълне убийствената маса предмети. Изобщо не е установено как се е стигнало до това. БХК атакува постановлението за прекратяване на досъдебното производство относно смъртта на А. с настояване да се издири как е допуснато детето да си причини това. През ноември 2011 г. Върховната касационна прокуратура окончателно потвърждава прекратяването, без да отговори на въпроса за отговорността на хората, допуснали детето да се саморазруши по такъв начин.

Пред ЕСПЧ БХК ще твърди, че е нарушено правото на А.Й. на живот, правото й на свобода от нечовешко/ унизително отнасяне, правото й на личен живот, правото й на ефективно вътрешноправно средство за защита и правото й на свобода от дискриминация. Позицията ни е, че ако детето не беше с ментални увреждания и лишено от семейство и общност, които да застанат зад него, нито социалните, нито наказателноправните власти щяха така да пренебрегнат живота му.

Новината за делото на БХК, логично, имаше изключително медийно отразяване и повлече силно обществено недоволство. Заместник-главният прокурор Галина Тонева отмени като незаконосъобразно постановлението на Върховна касационна прокуратура, с което бе прекратено разследването на смъртта на А., и реши да провери още веднъж случая.

От години доказваме едно и също – че децата в тези институции не умират от „уврежданията си“, а от тотална липса на грижа, от чудовищно занемаряване, от престъпна небрежност. Според документите, с които БХК се запозна по време на проверките във всички домове за деца с увреждания, поне две трети от 238-те смърти за последните десет години са били предотвратими. Има и толкова живи примери – последният е на Кейти, която буквално е спасена от Сузана и Джо Мюсер от Филаделфия.

Въпросът е наистина ли трябва да водим битката за живот на тези деца така. Дете по дете. Дело по дело. Смърт по смърт. 

Автор: Яна Бюрер Тавание

Източник: сп. Обектив