Де-ин-сти-ту-ци-о-на-ли-за-ция

Deca.bg Актуално от БХК, Публикации

Срича ли още държавата, или накъде ще върви реформата с детските институции?

 Участници в дискусията: КАЛИН КАМЕНОВ – председател на ДАЗД, БИСЕР СПИРОВ – ръководител „Обучение и развитие” във фондация „ЛУМОС”, ДОНИКА КОЛЕВА – ръководител на проект „Детство за всички” в ДАЗД, д-р АНЕТА СЕМКОВА – държавен експерт в дирекция „Обществено здраве”, отдел „Майчино и детско здраве” в Министерството на здравеопазването, ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА – зам.-министър на труда и социалната политика, ДАРИНКА ЯНКОВА – зам.-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, ръководител на проекта „И аз имам семейство”.

ОБЕКТИВ: Един от приоритетите, които начерта правителството през 2011 г., е подготовка за извеждане на децата от институциите. Какво показа случаят в Плевен?

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Деинституционализацията е доста сложен процес. Не е лесно да изведеш деца от специализираните институции. Деинституционализацията не е просто настаняване на децата другаде. Тя е важна, защото включва процеса на превенцията, тоест развитието на такава мрежа от услуги, която да бъде в подкрепа на семействата и децата в риск, та семействата да продължават да се грижат за децата си и да не ги изоставят в специализирани институции.
Тук има два паралелни процеса. От една страна, работим за развитието на мрежа от услуги, ориентирана към децата и семейството в риск,  както и придобиване на устойчивост на тази мрежа, а от друга страна, работим на ниво специализирани институции.
Досега направихме индивидуална оценка на всяко дете, за да видим неговото състояние.

Натъкнахме се на ужасяващи факти

Някои от тях бяха изнесени в пресата. С някои от тях беше ангажиран и Българският хелзинкски комитет. Впечатлена съм от доклада, който те изнесоха за детската смъртност в домовете за деца (специализираните институции). Този доклад спомогна по-бързо да се развият процесите на оценка на децата. Видяхме, че в тези институции има деца, които не се хранят правилно. В доклада беше споменато, че „дори и днес в България умират деца от глад”. Те умират не защото няма храна, а защото се хранят неправилно.
За първи път след констатациите по време на оценката на децата (включително и в Плевен), здравната система се ангажира изключително сериозно.

ОБЕКТИВ: Дълго време диалогът между Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика куцаше.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Да, не се страхувам да го кажа, но от  година и половина ние работим в екип, за първи път колегите от здравната система осъзнаха своето място в грижата за децата в специализираните институции. Те направиха адекватни намеси, благодарение на които вече има индивидуални планове за медицинска грижа за деца в тежко здравословно състояние.

ДОНИКА КОЛЕВА: В рамките на проекта „Детство за всички” се сформираха 28 регионални екипа за деинституционализация с представител в тях от регионалната здравна инспекция. Тези лекари целенасочено планираха допълнителни мерки за здравна грижа – манипулации, интервенции, операции, допълнителни прегледи от специалисти.

ОБЕКТИВ: Дори и специалистите от неправителствения сектор отчитат, че има напредък в плановете, стратегиите, програмите, но някои от ангажиментите спряха до тук. Цитирам една от позициите: „Макар да бе замислено разработването на минимален пакет гарантирани услуги за подкрепа на семействата, както и механизъм за въвеждането им, все още такъв не е регламентиран законодателно”.
Имаше ли развитие към по-добро след оценките?

ДОНИКА КОЛЕВА: Оценките приключиха в края на 2010 г. Не е приключила работата да подобрим грижата за децата в институциите и да я съчетаем с подготовката за преместване.
Положителен резултат в здравната грижа е, че има деца, на които диагнозите и терапиите бяха променени.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Резултатите трябва да се дават в цифри, за да видят хората колко обемист труд е свършен. Положени са много усилия от много хора.

ДОНИКА КОЛЕВА: Започнахме с екипи във всяка институция.

Първата оценка обхвана 1797 деца и младежи индивидуално

През септември 2010 г. те бяха в специализираните институции. Говорим за деца с увреждания над 3 години в ДМСГД, всички деца и младежи в ДДУИ с увреждания и един дом за деца с физически увреждания – Луковит. Участваха 111 социални работници от отделите за закрила на детето, 17 консултанти от „ЛУМОС”, представител на всяка специализирана институция, който познава детето, 28 лекари от регионалните здравни инспекции и 25 наети местни координатори.

БИСЕР СПИРОВ: Първоначалната оценка бе направена през 2010 г. За децата с умствена изостаналост бе създадена програма за работа, която акцентира на интензивното общуване и на храненето на децата, както спомена г-жа Симеонова. От февруари до юни 2011 г. имаше работни посещения на консултанти на „ЛУМОС” във всички домове за деца с умствена изостаналост. В момента се осъществяват такива посещения, свързани с подкрепа и супервизия на персонала. В много домове има тенденция да се променя начинът на хранене. Интензивното общуване бе въведено като метод за работа с доста изолирани деца, които не общуват по конвенционалния начин, поради което средствата за интеграция са много занижени.

ДАРИНКА ЯНКОВА: Освен това беше разработен специален инструментариум, имаше специално обучение не на посочени хора, а на мотивирани, които желаят да участват в тези процеси. Тези хора „проиграха” оценките в екип от външни специалисти, не без експертизата на специалистите, които подбраха „ЛУМОС”. Те се почувстваха много по-значими, когато разбраха, че могат да координират процеса на оценка, където на всеки етап определеният специалист (лекарят, експертът психолог и т.н.) има място. Колегите са насърчени от страна на агенцията да прилагат във всеки момент инструментариума за оценка. Този момент бе повторен и при другия вид оценка, с която се ангажираха почти 200 социални работници от системата. Това е оценката за изследване на нагласите на родителите за срещи и контакти с децата.
Искам да спомена и за новия метод на интензивното общуване, в който участвахме всички. Ние бяхме по домовете и наблюдавахме промяната в живота на децата. За мен това е деинституционализация – да видим промяна към добро. По никакъв начин това не са само документи!

ОБЕКТИВ: А защо здравният министър беше изненадан от ситуацията в Дома за медико-социални грижи в Плевен на 6 април т.г.? Публично бяха обявени констатации за недопустими нарушения.

КАЛИН КАМЕНОВ: Министър Атанасова беше изненадана, защото това беше първото й посещение в такава институция. Според мен това е логичната реакция на човек, невлизал в такава институция и афектиран от онова, което вижда. Няколко пъти сме пускали доклади до Министерството на здравеопазването с препоръки как да се подобри работата. Дългогодишната директорка на дома в Плевен, госпожа Костова, вече не е на работа в институцията благодарение на подкрепата на министър Атанасова. Екипът е същият, а грижите, които се полагат за децата, трябва да бъдат много по-различни.

Там чудеса няма как да се случат,

а и ние не ги очакваме на този етап. Затова реформата в домовете за медико-социални грижи стартира с проекта „Посока – семейството”, който целú подобряване на условията, на грижата и на подхода към тези деца.

АНЕТА СЕМКОВА: Всъщност проектът стартира в края на 2010 г. Министерството на здравеопазването разработи Концепция за деинституционализацията на децата в домовете за медико-социални грижи. В нея бяха уточнени критерии, въз основа на които бяха подбрани 8 пилотни дома, в които стартираха процесите на деинституционализацията в рамките на Оперативна програма „Регионално развитие” – дом „Св. Параскева” в София, домовете в Русе, Перник, Пазарджик, Пловдив, Монтана, Габрово и Търговище. Бяха изработени критерии, въз основа на които бе направен подборът. Това бяха първите стъпки. В критериите влизаше наличието на добре развити услуги за децата и семействата на територията на областите, където се намират тези домове, броят на децата, наличен персонал, наличие на лечебни заведения, които могат поемат лечение на деца с тежки здравословни проблеми.

ОБЕКТИВ: А защо е пропуснат домът в Плевен, след като през последните три години НПО-секторът сигнализира за нарушенията там? В пресата излезе интервю с адвокат Антония Владимирова, цитирам: „Изживяхме истински шок! Хранеха ги пред очите ни с бирени бутилки с гумени биберони, а децата спяха върху дюшеци, покрити с нещо като найлон или балатум, целите в урина и повръщано. Лекарите констатират тежко недохранване”. Става дума за едно от момиченцата, което впоследствие е осиновено.
Г-н Каменов, едва ли това е само емоцията на човек, който влиза за първи път в такъв дом. Това са реално съществуващи нарушения.

ДОНИКА КОЛЕВА: Да и затова ние сме сезирали прокуратурата.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Нарушенията в този детски дом са факт от години. Но дълго време трябваше да се постигне съгласие между Министерството на здравеопазването и участващите партньори в процеса с местната власт. Тогавашният кмет категорично отказа да се включи, както отказа да се включи и в проекта за социално включване (на Световната банка). Каза, че на територията на Плевен има достатъчно услуги и няма да участва в тези проекти.
За да успее един проект за деинституционализация, много важна е местната власт. Ако тя няма чувствителност да развива алтернативата, деинституционализацията няма как да се случи. В случая с Плевен има комплекс от фактори, които са причина домът да е в това състояние. Аз съм много благодарна на министър Атанасова, че прояви хъс и веднага се ангажира със случая. Тогава тя беше министър на един ден и това бе първата й инициатива. Ние с г-н Калин Каменов направихме среща с нея и й обяснихме ситуацията в Плевен, а тя каза, че още утре тръгва за там.
Защо се стигна до тук? Ние не си давахме сметка колко сериозни са съпротивите на системата. В Плевен имаше проблеми, свързани с лошия мениджмънт, със злоупотреби, спекулации и т.н., за които говорим повече от година и половина. Повече от година хората от Министерството на здравеопазването

убеждаваха предишните министри как не е възможно да се смени директорът на дома,

че  ще направят грубо закононарушение. Повече от година – безплоден дебат. Директорът на дома си стоеше, децата продължаваха да се хранят с бирени бутилки и биберони при условие, че издръжката на едно никак не е малка – от порядъка на 1 300 лв. В момента оценката и контролната дейност на Инспектората на министерството приключиха.

АНЕТА СЕМКОВА: В резултат на препоръките и по инициатива на ДАЗД, със заповед на министър Атанасова беше създадена междуведомствена работна група, за да направи анализ на дейността на дома и да излезе с план за действие за цялостното му многоаспектно преструктуриране. Крайната цел е закриването на институцията до 2015 г. В междуведомствената работна група участват и неправителствени организации, сред които и „ЛУМОС”.
Министерството на здравеопазването излезе с препоръки за промяна на цялостната организация на дейността в дома в Плевен. Указани са моментите на неглижиране, на лоша грижа за децата, на лоши медико-социални услуги. Аз бях председател на комисията, която извърши проверката в този дом, и бях шокирана от това, което видях.

КАЛИН КАМЕНОВ: Какво се промени в дома? Първо, вече има нов директор. Второ, започва индивидуално специализирано проучване на потребностите и нуждите на децата. Първите 10 деца, които имат нужда от спешна медицинска интервенция (със заболяване на опорно-двигателната система), още от началото на месец юни влизат за операции в столична клиника. Впоследствие към тях ще има индивидуална грижа с рехабилитация и физиотерапия, за да може да проходят. През лятото още 10 деца ще влязат за операции и медицинска интервенция в столична клиника. Всички те са били настанени в дома в Плевен поради близостта му до Университетската болница, която за съжаление не е била използвана адекватно.

ОБЕКТИВ: Какво планира държавата да се случи оттук нататък като цяло с процеса на  деинституционализацията? Ще цитирам извод на независими експерти: „Приемната грижа и услугите по подкрепа на осиновяването като законодателно регламентиране и ресурсно обезпечаване продължават да се развиват бавно”.

ДОНИКА КОЛЕВА: Само за нашата целева група от 1 797 оценени деца с увреждания от ДДУИ и ДМСГД в момента са останали 1 654.  От 2010 г. досега 71 деца с увреждания, контингент на проекта,  са осиновени, реинтегрирани в биологични семейства са 20 деца, в приемна грижа са отишли 23 деца, в защитени жилища – 13, в ЦНСТ – 19, в преходно жилище – 6. През този период 80 деца поддържат контакт с биологичните си семейства.

КАЛИН КАМЕНОВ: Това е нормално и ускоряващо се темпо. Броят на осиновяванията продължава да нараства. Само за миналата година те са 1 200 (национални и международни). Осиновяванията за последните три години са два пъти повече спрямо тези през последните 6 години, в които има осиновявания.

БИСЕР СПИРОВ: Ако направим паралел със световните практики, ще стане ясно, че навсякъде, където е имало големи институции, независимо в коя страна и колко време са съществували, се наблюдават едни и същи тенденции. Причината е, че години наред институцията се приемаше като една единствена алтернатива, която решава всички проблеми, без развитието на допълнителни услуги.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Ще ви предоставя информация какво се случва от 2009 г. досега по отношение на услугите и тяхната адекватност по отношение на потребностите на децата в риск, какви процеси текат в институциите по отношение на деинституционализацията. За част от тези деца се знаеше, че повече от 10 години родителите не са проявили никакъв интерес. Целенасочената работа по реинтеграцията обаче доказа, че такъв интерес от страна на родителите може да бъде провокиран, ако работим  с тях.

ДОНИКА КОЛЕВА: Миналия месец предоставихме резултатите от изследванията на желанията и възможностите на семействата. Оказа се, че отдалечеността на детето от семейството при настаняването в институция е една от причините да се прекъсне контактът. Децата са били настанявани там, където е имало място, а не с оглед да бъде по-близо до родителите.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Един от показателите при оценката на децата бе да се види откъде е детето, за да може когато се създават центровете за настаняване от семеен тип, всяко дете да бъде настанено там, откъдето е.

ДОНИКА КОЛЕВА: Около 47% от семействата, които участваха в изследването, заявиха желание да поддържат контакт с детето, около 14% са колебаещи се. Това е много благоприятна група за работа.

КАЛИН КАМЕНОВ: Сега много от родителите не знаят, че децата им са живи.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Държавата не е счела за необходимо, че трябва да дава информация.

БИСЕР СПИРОВ: Това се среща при институциите. Трябва да променим цялата система, а не един дом. Процесът на деинституционализация е труден, защото системата е устойчива.

ОБЕКТИВ: И все пак колко време ще буксуваме?

БИСЕР СПИРОВ: Надявам се не много, защото нещата по проект „Детство за всички” започнаха да се случват. Сега предстои подготовката по реалното преместване на децата от домовете.

Един от основните критерии е то да бъде близо до семейството

ДОНИКА КОЛЕВА: С подкрепата на „ЛУМОС” очакваме социалните работници да започнат работа със семействата, които са заявили желание за контакти с децата. Трябва да насърчаваме тези контакти, защото когато планираме мястото на детето в новите услуги, трябва да знаем, че съответното семейство иска да поддържа контакти с детето си.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Това е проблем на Агенцията за социално подпомагане. Засега, щом детето се настани в специализирана институция, социалните работници решават, че са си свършили работата. Когато детето се настани в друг град, често пъти връзката между двата екипа социални работници се губи. Излизат много проблеми, които се налага да бъдат решавани ат хок.

ДАРИНКА ЯНКОВА: Откакто законът е в сила, социалните работници уведомяват писмено родителите за промените, но чрез тези писма се губи същността на социалната работа. А имаше случаи, когато само майката знаеше за детето. Другите членове на семейството не знаеха за неговото съществуване. Затова изискваме от колегите да направят план за работа с всеки родител. Не сме амбицирани да има реинтеграция на всяка цена. Амбицирани сме да провокираме интерес –  родителят да търси информация, а социалните работници да му разкажат какво става с детето, да поддържат контакти, като се използват наличните ресурси на социалните услуги.
Много хора вярват, че такова дете може да се гледа добре само в ДМСГД.

Изоставянето на деца е в две направления – на деца и на деца с увреждания

Работата през последните години ни обнадеждава. Над 22 хиляди деца получават добавки по Закона за интеграция на хората с увреждания, което означава, че те са в семейство. Затова работата не трябва да се спира.

ОБЕКТИВ: А ще се преобърнат ли стереотипите на хората, които работят с децата?

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Бавно, но необратимо. Стартираха и други два много важни проекта. Единият от тях е за повишаване капацитета на системата за социално подпомагане. В него са включени възможности за кариерно развитие на социалните работници и обучения, ориентирани към попълване на дефицитите у социалните работници. В момента се прави анализ на потребностите от обучения. По този проект са предвидени около 10 млн. лв. В него ще бъдат включени всички работещи в отделите за закрила на детето и отделите за хора с увреждания във всички дирекции в страната.

ДОНИКА КОЛЕВА: Проектът „Детство за всички” осигурява регулярна супервизия на екипите. Квалифицирани супервизори обсъждат с екипа тежки случаи и организационни въпроси. Предвиждаме обучение със специалистите от домовете – как екипът да планира и подготви преместването на детето, както и с екипите на новите услуги, които ще посрещнат детето.

КАЛИН КАМЕНОВ: Когато има алтернативна грижа, тогава и подходът към децата ще бъде по-различен, ще има възможност за индивидуална работа. А сега в институциите живеят по 70-80-90 деца, един възпитател отговаря за 7-8 деца.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Ще излезем от ситуацията институцията да е единственият дом на детето. Когато говорим за алтернативата „центрове за настаняване от семеен тип”, трябва да се знае, че това са места, където децата ще живеят, а останалите му потребности (на базата на оценка) ще се покриват от допълнителни услуги, които ще се предоставят в общността. През деня детето ще излиза, може да посещава дневен център, ще ходи на детска градина, на училище.

ОБЕКТИВ: А как обясняваме редом с добрите намерения и парадокси като този дневни центрове се изграждат в дворовете на институциите. Ще се спре ли с тази тенденция на имитация на деинституционализацията?

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Категорично. Философията на новите проекти е съвършено различна.
В момента всички целеви общини по проекта „Детство за всички” са подали своите архитектурни проекти в МРРБ. Шестдесет и две общини са минали етапа на оценка.

КАЛИН КАМЕНОВ: Очакваме още 19 общини – бенефициенти по оперативната програма „Развитие на селските райони”, да подадат своите проекти до края на месец май, с което в началото на месец юни ще имаме 81 оценени проекта. Някои общини дори са стартирали процедурите за избор на изпълнители за изграждане на инфраструктура. По двете оперативни програми са предвидени 124 млн. лв. за тази дейност.

ДОНИКА КОЛЕВА: Обхванати са 81 общини за 149 ЦНСТ плюс 36 защитени жилища.
Програмата за развитие на селските райони отпусна средства и за съпътстващите услуги. Планирано е да се изградят един дневен център и 8 центрове за социална рехабилитация и интеграция. Това е по програмата за развитие на селските райони за тези 19 общини. Там, където в тях има създадени вече услуги, ние не сме планирали нови. Ще се актуализира картата на съпътстващите услуги и имаме уверението на МРРБ, че те ще получат развитие през следващия програмен период.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Това са селски райони, където няма добре развита структура от услуги. Затова включихме и Министерството на земеделието и храните.
Иска ни се всичко да става бързо, но то не става, защото според регламентите на оперативна програма „Регионално развитие” строителството е в рамките на две години. Надяваме се процесът да е по-кратък.

КАЛИН КАМЕНОВ: Всички сме ангажирани в процеса.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Не е желателно всичко да бъде в рамките на държавната администрация. Проектите допускат наемането на външни експерти.

ОБЕКТИВ: А променят ли се нагласите на местната власт? Променя ли се мисленето на кметовете?

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: След изборите бях приятно изненадана от активността на новите кметове по отношение на важния проект „Приемна грижа”, който стартира през месец септември 2011 г. и ще приключи в края на 2013 г.

Предвижда се да имаме 400 нови приемни семейства

– професионални и доброволни. Заплащането ще бъде както и на сега действащите приемни семейства – според броя и възрастта на децата. Обвързано е с минималната работна заплата. Всеки родител ще получава около 400-500 лв., но с издръжката на детето средствата достигат до 800-880 лв. на месец.

КАЛИН КАМЕНОВ: В момента действащите приемни семейства са 860.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: След като стартира проектът на УНИЦЕФ за приемна грижа (правим проекта заедно с правителството), за една година броят на приемните семейства се увеличи с 230. А толкова бяха всички приемни семейства за периода 2004-2007, 2008 г. Основните неща са директният контакт с хората, положителният пример, особено срещите с действащите приемни семейства, стопяване на страховете на хората.

ОБЕКТИВ: И в края на разговора ни нека уточним: реалистичен срок ли е 2015 г. за завършването на деинституционализацията в България?

ДОНИКА КОЛЕВА: В момента има 1 654 институционализирани деца.

ДАРИНКА ЯНКОВА: Съдейки по проектите, в които участвам, смятам, че през 2015 г. ще имаме основание да си направим сериозни изводи как да продължим. Това не е срокът, в който ще завършим целия процес на деинституционализацията. Аз съм с надежда, че проектът „Детство за всички” ще постигне целите си. Виждам 2015 година като реалистичен момент децата вече да са в новите услуги.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Разбира се, винаги има препъникамъни, които могат да те изненадат. Хубаво е, че сме направили адекватна оценка на всички рискове. Знаем какво може да се случи и знаем как да реагираме. Надявам се строителството и инфраструктурата на новите услуги да не бъде риск. Мисля, че

почти се справихме със съпротивата на специализираните институции,

най-вече ДМСГД. Смятам, че макар и трудно, ще постигнем успех и в привличането на млади и знаещи специалисти. Вярвам, че доста млади студенти ще се насочат към нашата сфера. Искрено се надявам да успеем през 2015 г.

АНЕТА СЕМКОВА: Срокът 2015 г. за извеждането на децата от всички ДМСГД е претенциозен. Изключвам децата, които са над 3 години. Там децата са над 400. Общият брой на децата на резидентна грижа към края на миналата година е бил 1 775. Освен това над 500 деца ползват услугите на дневните центрове, разкрити в 17-18 домове в момента. Това са деца от общността.

ДОНИКА КОЛЕВА: В рамките на проекта „Детство за всички” децата са около 400, но в ДМСГД има и други деца, които не са с увреждания. Те са под 3-годишна възраст.
Но ако не затворим входа към детските институции, а именно ДМСГД-тата, желаната деинституционализация и реинтеграция на децата от домовете трудно ще се случи.

АНЕТА СЕМКОВА: Да, влизането на едно дете в ДМСГД е предпоставка за неговото по-дълго оставане в институция. Основният ресурс за извеждане от домовете е развиването на приемната грижа, която ще затвори входа към институциите.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Когато колегите анонсираха кои ще бъдат пилотните ДМСГД-та, хората започнаха да си правят планове кога им изтича мандатът. За следващата година това наистина е проблем – дали след изборите новото правителство, което и да е то, ще продължи да изпълнява този план за действие.

ОБЕКТИВ: Тоест за 8 дома за медико-социални грижи, в които са настанени деца до 3 години, министерството е заявило категорично, но за останалите – все още не.

АНЕТА СЕМКОВА: На 1 януари 2011 г. беше закрит първият дом за медико-социални грижи – в Тетевен. Освен 8-те пилотни проекта трябва да споменем и за проекта в Шумен. Там са останали 33 деца, като се стартира от над 100 деца.

ДОНИКА КОЛЕВА: Плевен тръгва също по този път.

АНЕТА СЕМКОВА: Миналата седмица посетихме Добрич и Варна. Там също стартира процес на деинституционализация. Така е и в Широка лъка.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Ако трябва да обобщя , ще кажа, че най-хубавото в този процес е, че идеята за деинституционализация събра голяма обществена енергия. Включиха се много неправителствени организации с ресурс извън онзи, който държавата и фондовете влагат. Ние сме в непрекъснат диалог с неправителствените организации. Няколко донорски организации заявяват, че също са готови да инвестират собствен ресурс за закриване на няколко ДМСГД по модела на Тетевен. Там домът бе закрит от неправителствена организация с подкрепата на държавните институции.
Все пак нека да видим какво ще се случи след края на мандата.

ДОНИКА КОЛЕВА: Смятам, че проект „Детство за всички” ще успее да изпълни планираното по отношение на децата с увреждания в специализираните институции в предвидения срок.
За мен препъникамък в процеса е дали ще успеем да затворим входа към специализираните институции. Целесъобразно е да изчакаме да мине процесът за децата и младежите, за които има планирани алтернативи към края на 2010 г., за да не отиват към домовете за възрастни.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Това е другият проект, по който работим – създаване на алтернатива за младежи. В доста от институциите за деца с умствена изостаналост е инвестирано много в сграден фонд и инфраструктура. На първо време е възможно там да направим центрове за настаняване от семеен тип за младежи,

за да не отиват в домовете за възрастни, а да живеят в нормална среда,

докато изградим следващия етап. В следващата програмна стратегия сме заложили подобна визия за деинституционализация за възрастни (2014-2020 г.).

БИСЕР СПИРОВ: Смятам, че за проекта „Детство за всички” срок 2015 г. ще бъде доста трудоемка задача, но е напълно реално да се случи. Доста неща се случиха по този проект. Предстои обучение за екипите, които ще направят по-детайлната оценка кое дете къде ще отиде.
За колегите от „ЛУМОС” препъникамък са съпътстващите услуги – добре ли ще бъдат развити. Целесъобразно е децата да живеят в центровете за настаняване, но през деня времето им да преминава на друго място.
Другото голямо предизвикателство за мен е промяната на системата по такъв начин, че да подкрепя семействата. Ако има проблеми в семействата, децата се извеждат по-често.
Другото, което се опитваме да постигнем чрез деинституционализацията, е когато има проблем – да се подкрепи семейството, за да си гледа детето.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Предстои сериозна реформа по отношение на услугите. За жалост тя не беше приета на този етап като част от промените в Закона за социалното подпомагане. Надяваме се следващият ни опит да бъде успешен. Предвиждахме непрекъснат регионален мониторинг на услугите. В момента поради липсата на такъв мониторинг допускаме съществуването на кухи услуги (дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, дневни центрове за възрастни хора, центрове за обществена подкрепа и т.н.). Засега тези центрове не са максимално полезни на хората. Например, има центрове, които работят добре, но само два часа през деня.

КАЛИН КАМЕНОВ: За мен важният въпрос не е дали ще успеем до 2015 г., а дали ще продължим. Ако реформата ще бъде само това, което в момента правим по плана за действие, то не е достатъчно. Искрено се надявам българските граждани да разберат колко много усилия полага това правителство, за да промени нещо. Досега 20 години е работено на парче. Сега трябва да има екип от проекти, а не всеки да бъде сам за себе си. Убеден съм, че тогава ще успеем. Не бива да се стремим само да бъдат усвоени дадени средства и добре да приключи програмният период, а петте проекта от плана за действие да работят успоредно, тъй като се подкрепят взаимно.
В заключение на нашия разговор ще кажа, че ще успеем, ако успоредно вървят приемната грижа, подкрепата на социалните работници, усъвършенстването на екипите в новите услуги, подкрепата на семействата, допълнителното развитие на осиновяванията. Има ли дори минимален ръст във всяка от тези стратегически цели, когато теглим накрая чертата, ще видим, че резултат има.
В момента се явяваме новатори, правим нещо показнó, което досега не е правено в Европа – три оперативни програми да работят в една стратегическа цел.

ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Ключов проблем е и устойчивостта на услугите. Когато проектите свършат, ние трябва да сме наясно кое от сега съществуващите услуги ще остане. Ресурсите за онова, което не е полезно, трябва да се насочат към другото, за да създадем устойчивост на полезните услуги чрез гарантиран държавен бюджет.

Разговора води Антоанета Ненкова

Източник: сп. Обектив