Защо България все още лишава от свобода деца за „противообществени прояви“

Deca.bg Новини

По име това са училища, но децата в тях не си отиват вкъщи след последния час. Не могат да излязат навън и през почивните дни. Най-малките им ученици са на 8 години и са лишени от свобода, въпреки че по закон не носят наказателна отговорност. Много от тях са там за постъпки като бягства от къщи, бягства от училище, употреба на наркотици и дори за хомосексуално поведение.

Става дума за възпитателните училища интернати (ВУИ) и социално-педагогическите интернати (СПИ) – форми за справяне с „противообществените прояви на малолетни и непълнолетни“, създадени през 50-те години на 20 век по съветски модел. За тях не се говори често, но те продължават да съществуват в малки населени места из страната.

Въпреки обещанията на държавните институции за тяхното закриване и реформа на цялата система на детското и младежкото правосъдие ВУИ и СПИ фигурират и в новия проектозакон за предучилищното и училищното образование.

„Много съм изненадан, че ВУИ и СПИ се появяват в новия проектозакон за образованието, коментира за „Дневник“ Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет (БХК). Нашата позиция е, че тези училища не трябва да ги има, тъй като те са остатък от старата система, имат наказателна цел, въпреки че формално мярката се нарича възпитателна, а не наказателна.“

Държавата признава нуждата от реформа

Че характерът на тези институции е наказателен, признава и българското правителство – през лятото на 2011 г. то прие концепция за държавна политика в областта на правосъдието за детето, която прави амбициозни заявки за реформа.

„Възпитателните мерки за изолация (настаняване в СПИ и ВУИ) удовлетворяват стандарта за лишаване от свобода, установен както в българския закон, така и в практиката на Европейския съд по правата на човека“, се казва в концепцията на правителството. Очевидно държавата не оспорва, че тези училища, замислени като „възпитателни“, на практика представляват наказателни институции за лишаване от свобода.

В документа на правителството се признава също, че процедурата за налагане на тези „възпитателни мерки“ не отговаря на основни изисквания за справедлива процедура, установени в Европейската конвенция за правата на човека. „Тя е компрометирана от неопределеното съдържание на понятието за противообществена проява, което прави последиците от деянието непредвидими за детето“, гласи текстът на концепцията.

Какво точно е противообществена проява

Настаняването на деца в училищата интернати става по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). Според този закон противообществена проява е „деяние, което е обществено опасно и противоправно или противоречи на морала и добрите нрави“. Комитетът на ООН за правата на детето също критикува тази дефиниция като неясна, а понятието – като противоречащо на международното право.

Неясната дефиниция води дотам, че различните регионални комисии за борба с противообществените прояви интерпретират понятието по различен начин, коментира Красимир Кънев от БХК, и така децата в даден регион да се настаняват във ВУИ или СПИ за деяния, които не се санкционират в други части от страната.

Обект на критика от международни институции е и налагането на наказателна мярка на деца между 8- и 14-годишна възраст. Според българското законодателство малолетните не носят наказателна отговорност. В последната си оценка от 2008 г. Комитетът на ООН за правата на детето призовава България да даде ясен отговор каква е възрастта за наказателна отговорност в страната – 14 или 8 години.

Наказание вместо подкрепа за малолетните

От БХК разказват случай с момиче от Перник, което е осиновено, но родителите не са му казали за това – нещо, което често се случва в България. На 13 години момичето научава от някого, че това не са биологичните му родители. Тогава започват много сериозни конфликти в семейството, момичето започва да бяга от къщи. Затова местната комисия за борба с противообществените прояви налага мерки по инициатива и на самите осиновители. Накрая момичето е настанено във ВУИ в село Подем, преди да е навършило 14.

„Деца, които са малолетни, по никакъв начин не бива да попадат в институции, които по същество са наказателни, категоричен е Красимир Кънев от БХК. С тези деца, особено с малолетните, има нужда от специален подход, когато извършват противообществени прояви, и този подход е свързан със социални мерки, подобряване на контакта със семейството, със средата, с тях трябва да работят социални работници, психолози, но не и да попадат в място за лишаване от свобода.“

В този дух е и концепцията за реформата в младежкото и детско правосъдие, приета от правителството миналата година. Отмяна на Закона за борба с противообществените прояви, мораториум върху настаняване на деца във ВУИ и СПИ, закриване на СПИ и прилагане на принципа на неизолацията на децата с отклоняващо се поведение са само част от предвидените в нея стъпки. Изпълнението им обаче засега не е започнало и няма набелязани срокове.

Откъде да започне промяната

„Няма как да се закрият ВУИ и СПИ, без да се отмени законът, който ги урежда (за противообществените прояви – бел.авт.), обясни за „Дневник“ заместник-министърът на правосъдието Велина Тодорова. А не можем да го отменим, без първо да преуредим обществените отношения, така че да е ясно какво ще дойде на негово място, каза тя, като увери, че по концепцията се работи.

„В момента няма консенсус кой трябва да поеме тази дейност – това е единственият начин, по който мога да си обясня появата на ВУИ и СПИ в новия проектозакон за образованието“, каза представителят на УНИЦЕФ за България Таня Радочай.

Позицията на УНИЦЕФ е, че това е проблем от областта на закрилата на детето, заявява тя. Извършителите на така нареченото противообществено поведение често са деца – жертви на насилие и злоупотреби. За тези деца, които по някаква причина попадат в конфликт със закона, трябва да има набор от мерки, но те трябва да бъдат мерки на закрила.

Разбира се, тези мерки трябва да включват и образованието, защото то е важно за бъдещето на децата, и само като последна възможност, при особено тежки престъпления, трябва да съдържат елемент на лишаване от свобода, каза Таня Радочай. В момента виждаме една много слаба система за закрила на детето и вероятно не е по-силите й да поеме тази голяма допълнителна задача, допълни тя.

Източник: Дневник

Автор: Василена Доткова