Изследване на БХК: Ромските деца са свръхпредставени в институциите

Deca.bg Актуално от БХК, Прессъобщения

Ново изследване на БХК показва, че държавата трябва спешно да обърне внимание на проблемa с изоставянето на ромски деца

София, 19 септември 2011 г.

Ромските деца са свръхпредставени в институциите. В същото време този проблем не присъства в съществуващите политики. Това стана ясно днес, по време на представянето на новото изследване на Български хелзинкски комитет (БХК) „Ромските деца в риск в системата на закрила на детето в България„.

Проблемът с изоставянето на ромските деца трябва да бъде адресиран спешно и адекватно. В допълнение, липсата на действие от страна на държавата ще блокира процеса на деинституционализация. Институциите не могат да бъдат затворени, докато няма стесняване на входа към тях„, каза Славка Кукова, старши изследовател в БХК и основен автор на доклада.

В отговор на нарочна молба за достъп до обществена информация от изследователите, Държавната агенция за закрила на детето e предоставила на БХК статистика за броя на ромските деца, които живеят в детски институции. Според ДАЗД към началото на 2010 г. в домовете за деца, лишени от родителска грижа, са били настанени 3440 деца на възраст 7–18 г., 1705 от които са от ромски произход. В домовете за медико-социални грижи за деца на възраст 0–3 г. са били настанени 2334 деца, от които 1190 са роми, а от 956 деца, настанени в домовете за деца с умствена изостаналост, 314 са роми. Тоест според официалната статистика близо 50% от децата в институциите са от ромски произход, при около 10% (по неофициални данни) роми в страната.

В хода на проучването изследователите на БХК посетиха 15 детски институции, в които живеят общо 809 деца, 510 от които са роми. Всички интервюирани отдели за закрила на детето в регионите на София, Пазарджик, Пловдив, Сливен и Варна са заявили, че ромските деца в риск са повече от неромските. Изследователите на БХК посетиха и няколко ромски квартала, в които откриха многобройни случаи на деца в риск, по които не работи никой държавен или общински орган. Някои социални работници признаха, че не разполагат с необходимия капацитет и ресурси, за да работят с всички ромски деца в риск.

Въпреки че е широкоизвестен факт, никой официален законов или политически документ не съдържа ясна информация за това, че ромските деца са мнозинство сред децата в риск, както и сред децата, настанени в институции в България. Това прави настоящото проучване необходимо и вероятно важно за водене на адекватна политика в бъдеще„, каза Красимир Кънев, председател на БХК.

Проблемът със свръхпредставеността на ромските деца в институциите не се наблюдава само в България. Изследването на БХК е част от по-голям проект, реализиран в сътрудничество с Европейския център за правата на ромите и обхващащ още Чехия, Унгария, Италия, Румъния и Словакия. Oт посетените институции в Словакия 82.5% от децата са били роми (при 9% роми в населението); в Чехия 40.6% са били роми (при 3% роми в населението); в Унгария 65.9% (при 7% в населението); в Румъния 28% са били роми (при 9% в населението), a в България 63% от децата в посетените институции са били роми (при около 10% роми в населението).

Изледването установява, че oсновните причини за институционализирането на ромските деца в България са бедността на семействата им, ниското ниво на образование, миграцията на родителите им в търсене на заетост и доходи, рисковите жилищни условия и липсата на социални услуги за ромски деца и семейства, съобразени с техните нужди. В допълнение, бременността при ромските жени не се регистрира и контролира поради липса на достъп до здравеопазване, което се дължи на липсата на достъп до здравно осигуряване (според официални данни около 46% от ромите не са здравноосигурени).

Изследването посочва, че за да се справят с тези проблеми, отговорните държавни органи трябва да събират надеждни данни за ромските деца, както и за причините за тяхното изоставяне в институции. Също така трябва да осигурят на ромските жени реален достъп до здравни грижи, на ромските деца – ефективен достъп до образование, и на ромите като цяло – заетост и социално подпомагане в периоди на безработица. За да деинституционализира ромските деца, държавата следва да оказва адекватна финансова подкрепа на ромските семейства, които желаят да се грижат за собствените си деца и да ускори процедурите по осиновяване и приемна грижа. Финансовите средства за превенция на изоставянето трябва да бъдат поне изравнени като сума с тези, които се разходват за поддържането на детските институции.

Освен това, трябва да се увеличи броят на социалните работници в дирекциите „Социално подпомагане“, които работят по случаи на деца в риск, така че да се достигнат европейските стандарти – един социален работник трябва да работи по 20 до 30 случая (в момента един социален работник в България работи по 112 случая).

Бедността не трябва да е причина за настаняване на деца в детски институции. За сравнение, в другите държави по проекта със закон е забранено настаняването на деца в институции единствено поради бедност. Трябва да се създаде специална разпоредба в Закона за закрила на детето, която изрично да забранява институционализирането на деца поради бедност в семействата им.

БХК настоява и да се прилага на практика наказателно преследване спрямо пълнолетни лица, които имат сексуални контакти с малолетни и непълнолетни момичета. Това би помогнало за превенция на ранните бракове в ромските общности.

„Голяма част от препоръките, които БХК прави, са валидни“, каза Калин Каменов, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Той подчерта, че по няколко препоръки вече се работи – като ранните „бракове“, където вече има указания на главния прокурор; както и относно броя на социалните работници – нов проект на Агенцията за социално подпомагане предвижда разкриване на още 400 щата. По думите на Калин Каменов изследването на БХК ще бъде изключително полезно за политиките за деца от тук нататък.

Пълният текст на изследването е тук