БХК в своя нов доклад: Държавата не е в състояние да защити децата в риск

Deca.bg Актуално от БХК, Прессъобщения

В кризисните центрове за деца в България се наблюдават сериозни нарушения на правата на децата.

Това стана ясно днес, при представянето на доклада на Български хелзинкски комитет «Кризисните центрове за деца: между социалната услуга и институцията».

Случаите на изнасилвани в семействата си деца са само илюстрация на проблема с насилието над деца в България. Често децата – жертви многократно се обръщатза помощ към хората от близкото си обкръжение без да получават защита.Специализираната държавна грижа, реализирана от отделите „Закрила на детето“ към 147-те дирекции „Социално подпомагане“ на Агенцията за социално подпомагане, не е в състояние да защити децата в риск. Въпросът защо това е така и какво трябва да се промени, провокира изследването на БХК на системата на кризисните центрове, където като крайна мярка се настаняват деца жертви на трафик и насилие”, обясни Елица Гергинова, изследовател в БХК.

Докладът разкрива, че се наблюдава размиване на профила на тези центрове (12 на брой в България), като в тях освен деца, жертви на трафик и насилие, вече сенастаняват и деца, които са извършители на „противообществени прояви” – джебчийски кражби, проституция, бягства от институции, а също и деца със социални потребности. Към момента на посещение на БХК в кризисните центрове е имало само едно дете жертва на външен трафик (или около 1% от настанените). 69% от децата, настанени в центровете, са жертви на вътрешен трафик, 20% са жертви на домашно или друго насилие, 5% са там заради безнадзорност и 5% – заради противообществени прояви. Според БХК такова смесване е недопустимо, поради което е необходимо да се обмисли разделяне на центровете за деца жертви на трафик и отделно за деца жертви на насилие.

Друг ключов проблем е, че в по-голямата част от тези институции настаняванията са произволни. Въпреки фиксирания краен срок за настаняване (шест месеца), изследването на БХК показва нарушения на закона чрез настаняване за много по-дълги периоди от време.

Имайки предвид, че режимът в кризисните центрове е затворен т.е. престоят в него на практика е лишаване от свобода, то като всяко лишаване от свобода извън закона може да бъде основание за наказателно преследване. В повечето откризисните центрове в отделни случаи се е стигало до престой от по осем – девет месеца и дори до повторност на настаняванията след неуспешна реинтеграция, отново за срок от шест месеца в същия център. В други случаи, след изтичане на шестмесечен срок, детето се изпраща в друг кризисен център – отново за срок от шест месеца”, обясни Станимир Петров, координатор на програмата «Затворени институции» в БХК. Около 10% от децата в кризисните центрове са там за периоди над 6 месеца, в нарушение на закона.  

Процедурата по настаняване и дългите престои на деца в тези центрове дават основание да се счита, че в настоящия си вид тази социална услуга допуска сериозни разминавания с международните стандарти по правата на детето.

Според БХК престоят в кризисните центрове трябва да е максимално кратък – до три месеца. Задържането на деца над този срок излиза извън представите за социална услуга и води до образователен дефицит и трайно институционализиране на децата. Не е допустимо дете да се държи на затворен режим единствено за това, че към момента няма къде другаде да бъде настанено.

Настаняването в кризисни центрове следва да се използва само като крайна мярка за деца, които имат действителна неотложна нужда от психосоциална интервенция. Във всички други случаи децата биха могли да бъдат насочвани към Центрове за настаняване от семеен тип или други социални услуги.

Според БХК настаняването в кризисни центрове следва да се извършва не само „по документи”, а след запознаване лично с децата във всеки конкретен случай –  като за целта е необходимо в дирекциите «Социално подпомагане» да работят достатъчно на брой, квалифицирани и добре платени социални работници. Важно е да се преустановят проблемите с настаняванията по административен и съдебен ред. Персоналът на кризисните центрове трябва да е добре заплатен за труда си. С оглед недопускане на повторно насилие или трафик, психолозите и социалните работници следва да продължават да работят с децата и полагащите грижи за тях и след извеждането им от кризисните центрове.

Калин Каменов, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), съобщи, че през изминалите няколко месеца са били направени проверки на всички кризисни центрове в страната, и констатациите са сходни с тези на БХК. Калин Каменов заяви, че ДАЗД има готовност да предложи промени в нормативната база.

Калин Каменов изнесе данни за насилието над деца в България през 2010 г. – общо 2155 случая, или с около 500 случая повече, отколкото през 2009 г. Според него това не означава задължително, че има ескалация на насилието, а че повече случаи се регистрират, защото системите за защита започват да работят по-добре.

Целият доклад за кризисните центрове е достъпен тук